Виктор Суворов
Последната република (128)

8

Сега — за темповете на производство. По щастливо съвпадение първият опитен образец КВ е бил построен и представен на държавната комисия на 31 август 1939 година. Няколко часа преди първия изстрел във Втората световна война.

КВ преминава през държавни и войскови изпитания в бойна обстановка по време на Зимната война. Още преди окончателното завършване на изпитанията, на 19 декември 1939 година, КВ е приет на въоръжение в Червената армия заедно със средния Т-34 и плаващия Т-40.

И започва производството.

Това не е никак лесна работа — да пуснеш в серийно производство тежък танк от принципно нов тип. И то в условия, при които никъде в света не се строи нищо подобно дори като експерименти. Преодолявайки маса проблеми, промишлеността пуска КВ в серийно производство и, както казах по-горе, за година и половина произвежда 711 броя.

Но защо цялата тази мощ не проличава през лятото на 1941 година?

Защото танковете КВ са били използвани точно както и Т-35: отначало са ги закарали по издатините на границите, после — в многодневни походи да гонят навлезлия противник.

Ако Сталин преди войната беше произвел много на брой Т-35, Министерството на отбраната на Русия сега щеше да се киска: глупчо, пропилял е ресурсите на страната за производство на танк, който не е имал перспективи за по-нататъшно усъвършенстване.

Сталин е решил да не пилее ресурси за масово производство на вече създадения танк, по-нататъшното усъвършенстване на който е изглеждало проблематично. Той е насочил ресурсите към търсене на нови решения, към създаване на принципно нови уникални образци. Но пак няма да го похвалят. Министерството на отбраната на Русия не одобрява и този вариант. Министерството се глуми и над това решение: хи-хи! Танковете Т-35 са били цели 61! Малко! Трябвало е да произведат много повече!

Трябва да обърнем внимание на следната подробност.

Докато Хитлер ни е бил враг, в Съветския съюз са били произвеждани средно по 9 тежки танка годишно. От 1936 година — тенденция към намаляване.

През август 1939 година Хитлер се превръща в наш приятел и съюзник. Отношенията ни с хитлеристка Германия в онези времена са били също толкова приятелски и топли, колкото отношенията ни със съюзниците по антихитлеристка коалиция две години по-късно. С хитлеристите сме провели съвместен парад в Брест, с британците и американците — в разгромения Берлин.

И точно в момента, когато Хитлер става наш приятел, Сталин разгръща производството на най-съвременни тежки танкове за пробив. Той ги произвежда не по 9 на година, а по 40 на месец с тенденция към рязко увеличаване на производството и с подготовка на уралските и приволжките вагоностроителни, корабостроителни и тракторни заводи за промяна на профила и преминаване към производство на танкове, включително тежки.

При средните танкове картината е същата: докато Хитлер ни е бил враг, Сталин произвежда малки бройки Т-28. Хитлер става приятел и в същия момент моделът е сменен с най-модерния, най-добрия в света и заводите преминават на военновременен режим…

Казват ни: всичко това е станало, защото Сталин е повярвал на Хитлер…