Виктор Суворов
Последната република (7)

7

Моят критик, анонимният Гризун, негодува: трябвало първо да прочета мемоарите на Жуков, пък тогава да пиша „Последната република“!

Напълно съм съгласен с това. Именно така и постъпих. Събрах всички издания, излезли дотогава, и ги прочетох. Дори много внимателно. Но не срещнах нищо за арабския жребец и бъбривия син на Сталин.

Нямаше такива неща!

И не е можело да има.

Защото между „Последната република“ и „най-правдивата книга за войната“ съществува някаква мистична връзка. Мемоарите на Жуков са отпечатвани двайсетина години. Издание след издание. В милионни тиражи. Но в онези мемоари няма нито дума за тайните тренировки на Сталин. Щом обаче излезе „Последната република“, мемоарите на най-великия пълководец тутакси по вълшебен начин се преобразиха, обогатиха се с новия ярък епизод.

Аз зададох на масите въпроса: защо Сталин е отказал да приеме парада?

И тутакси мъртвият Жуков даде на същите маси отговора: ами защото не е можел да язди!

Анонимни гражданино Гризун, хайде постарайте се да уловите причинно-следствената връзка: по света живеят милиарди хора и всеки е способен на някаква гадост, всеки може да измисли и зададе труден въпрос; можел ли е Жуков да предвиди всички неудобни въпроси, които хората ще задават дълги години след смъртта му? Можел ли е да отговори на тях предварително? Можел ли е да отговори на моя гаден въпрос преди да съм го задал? Какъвто съм шантав, може да ми хрумне да попитам какво ли не!

Именно затова живият Жуков не си е спомнял нищо за тренировките на Сталин. И в мемоарите си, естествено, не е писал за това. И след смъртта си не си е спомнял за този случай. Прелистете първото издание, второто, петото, седмото…

Но ето че двайсетина години след смъртта на Жуков аз привлякох вниманието на уважаемата публика към известна странност в поведението на Сталин. Точно тогава мъртвият Жуков се сепна. И си спомни подробностите. Тогава ме разби!

Моите въпроси не са изчерпани. Сигурен съм, че мъртвият Жуков ще ми даде достоен отговор. Приятно ми е да съзнавам, че с навеждащите си въпроси, понякога нетактични и неудобни, аз и занапред ще помагам за издирването на нови и нови варианти на „истинския ръкопис“ и за по-нататъшното усъвършенстване на „най-правдивата книга за войната“.