Виктор Суворов
Последната република (136)

1

Едно много разпространено обяснение за катастрофата през 1941 година: имали сме един велик гений на стратегията, но Сталин е погубил гения. Заради това през юни 1941 година сме платили с реки от кръв…

Легендите за невероятните таланти на Тухачевски укрепваха, включително и благодарение на старанията на другия велик гений на стратегията и на неговата „най-правдива книга за войната“: „У М. Н. Тухачевски се чувстваше гигантът на военната мисъл, звездата от първа величина в плеядата изтъкнати военачалници от Червената армия“ (Г. К. Жуков. „Воспоминания и размышления“. М., Олма-Пресс, 2003, том 1, с. 114).

Добре, нека се вгледаме в делата и постиженията на Тухачевски. Като оценим възгледите на „звездата в плеядата“, ще си съставим мнение и за Жуков, щом като той сам си я е избрал като образец за подражание.

Жуков е очарован от прозорливостта и проницателността на гиганта на военната мисъл: „Още през 30-те години М. Н. Тухачевски предупреждаваше, че нашият враг номер едно е Германия, че тя усилено се готви за голяма война и безспорно на първо място срещу Съветския съюз“.

Във времената на Хрушчов беше създаден и получи широко разпространение митът за „предупрежденията“ на Тухачевски. По заповед на Хрушчов „забележителните творби“ на Тухачевски бяха издадени в огромни тиражи. Тези новички томове можеха да се намерят във всяка полкова библиотека, във всеки Дом на офицерите. Те така и завинаги си останаха новички. Защото никой никога не ги вземаше от рафтовете. Защо да ги вземат? Щом лекторът от политотдела казва от трибуната, че Тухачевски е предупреждавал, значи наистина е било така. Има ли смисъл след това да четат гениалните творби?

Но нали и лекторите са хора. Като всички. Съветски. И те не са четели тези томове. И на тях някой им е казал, че видите ли, той е бил гений. Не са си направили труда лично да прелистят шедьоврите на Тухачевски.

И така си тръгна. Стана обичайно да се мисли така.

Като разказва за „предупрежденията“ на Тухачевски, Георгий Константинович Жуков, то се знае, също не ги е чел. Но той е имал мощна идеологическа прислуга. Е, вече те, творците на „най-правдивата книга за войната“, би трябвало да надникнат в първоизточника.

Но и те са се оказали хора съветски: щом всички казват, че Тухачевски е бил гений, тъй да бъде.

Навремето събирачи на устно народно творчество са обикаляли селата и са записвали песни, сказания, поговорки, легенди. Този пласт е неизчерпаем. Защото докато запишеш всички стари легенди, се появяват нови.

При комунистите създаването на легенди беше поставено на държавни основи. Бяха измислени много легенди. Те получиха широко разпространение. Създателите на мемоарите на Жуков, за да не си създават много затруднения, са събирали в едно приказките за войната, разпространени сред народа, и са ги публикували от името на Жуков: и за глупавия Сталин, и за стремежа му да отложи войната и да не даде повод на Хитлер, и за остарелите танкове, и за четирийсетте хиляди погубени пълководци, и за гениалния Тухачевски, и за неговите мъдри предупреждения, и за безбройните арестанти.

Веднъж вече се спирах на „предупрежденията“ на Тухачевски.

Ще напомня, че в своето първо „предупреждение“ Тухачевски е говорел за коварните замисли на „министрите на Америка, Англия, Франция и другите капиталистически страни“. Сред враговете ни Тухачевски е назовал всичките бъдещи съюзници във Втората световна война. Великият предсказател обаче, незнайно защо, не е споменал Германия.

Разбира се, може да се предполага, че с думите „и други“ той е имал предвид именно Германия. Но потвърждения за това смело предположение още не са намерени.

А във второто си „предупреждение“ Тухачевски говори за германската военна заплаха спрямо Франция, Белгия, Полша, Чехословакия и Австрия. Незнайно защо обаче, е забравил за заплахата спрямо Съветския съюз.

Смелата мисъл, че Тухачевски е предупреждавал за усилената подготовка на Германия „за голяма война и безспорно на първо място срещу Съветския съюз“, е изказана от Жуков и (или) от неговите съавтори. Но Тухачевски не е казвал и не е писал нищо подобно. За да се убедим, достатъчно е просто да отворим „Военный вестник“, бр. 4 от 1935 година. В централните библиотеки в Москва това списание може да се намери. Могат да се прочетат и издадените при Хрушчов „шедьоври“ на гореспоменатия „гигант“. И там няма нищо за подготовка на Германия за война срещу Съветския съюз.

Но можеш ли да запушиш устата на Жуков: „Той е подкрепил своята ярка патриотична реч със сериозен анализ и числа за въоръжаването на Германия и за нейните агресивни стремежи. Но гласът на М. Н. Тухачевски е останал «глас в пустиня»“.

Тук просто съм длъжен да възразя: Тухачевски никога не е произнасял патриотични речи, защото не е бил патриот и не се е представял за такъв. Тухачевски е смятал себе си за марксист, комунист, интернационалист. Той е смятал, че националните интереси на Съветския съюз трябва да бъдат жертвани в името на интересите на световния пролетариат. За това е говорел във всяка своя реч.

Всеки желаещ може да се убеди в това. И по този въпрос има изобилие от първоизточници. Освен това той и устно, писмено и печатно е наричал себе си окупатор. И се е гордеел с това. И е писал научни трактати по въпроса как трябва да се осъществява режимът на окупация на собствена страна.

Странно, но след всичко това в Русия още не е открит нито един музей на окупацията. Така се отнасяме ние към своята история.

И със „сериозния анализ“ на Тухачевски не всичко е толкова просто. Онзи, който си е направил труда лично да прочете, не споделя възторжената оценка на Жуков: „Съвременният анализ на статията на Тухачевски за «Правда» показва, че в нея са цитирани завишени данни за военните възможности на Германия, фактически Тухачевски е дезинформирал и Сталин, и обществеността, като значително е преувеличавал потенциала на германските военноморски и военновъздушни сили. Така например през 1935 година германците не са имали никакви танкови части, както впрочем и танкове изобщо. Колкото до съществувалите тогава двеста «и кусур» германски танкетки Т-1 с противокуршумна броня, те не са представлявали сериозна опасност. Може би като е представил на заместник-наркома по отбраната погрешни сведения, някой чисто и просто е саботирал кариерата на амбициозния военачалник с желанието да демонстрира на целия свят неговата некомпетентност и непрофесионализъм“ („Красная Звезда“, 15.05.2003).

Именно това се е случило. Целият свят се е присмивал на Тухачевски. „Гигантът на военната мисъл“ е показал пълната си неграмотност и професионална непригодност. А Жуков, както той самият разказва, е „слушал като омагьосан“ свръхглупавите изказвания на въпросния гигант. И три десетилетия по-късно, възпявайки глупостите на Тухачевски, Жуков показа на света собствената си некомпетентност и пълна липса на професионализъм.