Виктор Суворов
Последната република (93)

3

Ето още един мошенически трик.

Всяка машина се усъвършенства в процеса на производството. Например Т-34 от 1940 година е едно, а Т-34 от 1944 година — нещо съвършено друго: друго оръдие, друга купола, друга предавателна кутия, друг състав на екипажа, друг обзор за командира, други свързочни средства и т.н. Трикът се състои в това да се дават данни само за най-първия, най-несъвършения образец, премълчавайки тези на следващите.

Но и германците са усъвършенствали въоръжението си. PZ-IA е едно, Pz-IF, който е произвеждан от април 1942 година — нещо съвършено друго. Теглото му е нараснало от 5,4 до 21 тона! Четири пъти! От най-лек танкът е преминал в категорията на средните. От 13 милиметра бронята е увеличена до 80 милиметра! Но въоръжението е останало предишното — две картечници. На кого е било нужно това чудо?

Pz-IF е издържал обстрел с бронебойни снаряди от много мощни оръдия, но този по същество среден танк не е бил способен да причини вреда дори на много леки танкове. И то с това негово тегло!

Това е сияещ образец на развитие в грешна посока. Ето на какво трябваше да се подиграваме. Огромни ресурси от материали и труд, астрономическа стойност — и никаква полза. 80-милиметровата броня е била крайно нужна за производство на тежки танкове, а са я хабили за някакви шантави, неспособни да излязат насреща дори на леки и най-леки танкове. От тези красавци са били произведени 30 броя. След това някой е съобразил, че германските танкостроители нещо са се объркали.

Та ето на, умниците от Академията на науките и други също толкова уважавани структури вземат справочника, намират някакъв параметър на някакъв образец оръжие и радостно изпищяват: колко силни са били германците. У нас спорът непрекъснато се върти около юни 1941-ва и септември 1939 година. А те ме нападат с характеристики на образци, които са се появили много по-рано.

Механиката на измамата се крие в следното: данните на съветските танкове се избират най-минимални, т.е. данни на най-първите образци, а за германските танкове се вземат максимални данни, т.е. данни на образци, които нито през 1939-а, нито през 1941 година още не са съществували.

Спори се за 1939 или за 1941-ва. А те жонглират с характеристики на съветски танкове от 1932 година, а на германски — от 1942, 1943, 1944-а.

Ние си говорим за Т-26. Ето един от множеството примери за използване на въпросния трик спрямо този танк: „Тактико-технически характеристики на лекия танк Т-26. Маса 7,2 т. Екипаж 3-ма души. Въоръжение — две 7,62-милиметрови картечници ДТ-2. Боекомплект — 4489 патрона. Максимална дебелина на бронята — 13 мм. Мощност на карбураторния двигател — 90 к.с. Максимална скорост на шосе — 30 км/ч. Дълбочина на преодоляван брод — 0,8 м“ („Красная Звезда“, 05.04.2000).

И дотук.

Комунистическият агитатор е казал истината. Но не цялата. Той е описал най-първата серия Т-26. Но е „забравил“ да каже, че след първата серия Т-26 с картечно въоръжение е имало още 22 серии от тези танкове с великолепни оръдия, за които ни е завиждал целият свят. Агитаторът е „забравил“ да каже, че в следващите серии, като се почне още от втората, и бойното тегло е нараснало, и бронята е била увеличена, а после е нараснала и мощността на двигателя, а броят на картечниците е бил увеличен.