Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (2)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Святое дело, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част втора
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 29.5
Издателство Факел експрес, 2007 г.
ISBN 978-954-9772-51-7
История
- — Добавяне
3
Трябва да вземаме предвид и още един момент: ако всички автомобили и трактори в Съветския съюз бъдат превърнати в „танкове“, какво ще остане за промишлеността, транспорта и селското стопанство? Какво ще стане с икономиката на страната, ако се изземат дори не всички, а само половината трактори и автомобили?
Но нали на война и на самата армия са нужни и трактори, и автомобили. Нека си представим, че армейските трактори и автомобили според проекта на Тухачевски са били превърнати в „танкове“. В такъв случай с какво сме щели да превозваме милионите тонове боеприпаси, гориво, резервни части, хранителните запаси, инженерното, медицинското и друго имущество от станциите за снабдяване до фронтовите, армейските, корпусните, дивизионните, бригадните и полковите складове и до бойното разположение на войските? С какво сме щели да осъществяваме превозването на войските? С какво сме щели да возим на буксир артилерията? С какво сме щели да превозваме щабовете, свързочните поделения, болниците, ремонтните работилници? На армията и без това не са й достигали автомобилите и тракторите. И никога на война те не могат да бъдат в излишък. На война няма излишни автомобили.
Ако дори половината автомобили и трактори в страната бъдат преработени в „танкове“, те просто няма да могат да действат. Причината е проста. След колоната танкове трябва да се движи артилерията — противотанкова, оръдейна, гаубична и зенитна, пехотата, която не отстъпва на танковете по подвижност, сапьорите, химиците, свързочниците, щабовете, разузнаването, топографите, ремонтниците, медиците. И всичко това е автомобили, автомобили, автомобили. Освен това и за танковете, и за всички, които ги следват, трябва непрекъснато да се подават боеприпаси, горивни и смазочни материали, храни и много други неща. Елементарните пресмятания от онова време са показвали, че след всеки танк трябва да се движат 4–5, че и повече автомобили със снабдителни поделения и части. С други думи, дори да е било прието това явно глупашко решение петнайсетсиловите трактори да се превръщат в „танкове“, пак не би било възможно да се прескочи бариерата от 15–20 процента от общия брой армейски автомобили и трактори. В противен случай „танковете“ са щели да останат без боеприпаси, без гориво, без сапьори, без връзка, без управление, без артилерийска поддръжка, без зенитно прикритие и т.н.
Тухачевски явно не е разбирал тези неща. А Жуков със зяпнала уста е слушал славеевите трели на „звездата от първа величина в плеядата“.