Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Святое дело, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част втора

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 29.5

Издателство Факел експрес, 2007 г.

ISBN 978-954-9772-51-7

История

  1. — Добавяне

3

Трябва да вземаме предвид и още един момент: ако всички автомобили и трактори в Съветския съюз бъдат превърнати в „танкове“, какво ще остане за промишлеността, транспорта и селското стопанство? Какво ще стане с икономиката на страната, ако се изземат дори не всички, а само половината трактори и автомобили?

Но нали на война и на самата армия са нужни и трактори, и автомобили. Нека си представим, че армейските трактори и автомобили според проекта на Тухачевски са били превърнати в „танкове“. В такъв случай с какво сме щели да превозваме милионите тонове боеприпаси, гориво, резервни части, хранителните запаси, инженерното, медицинското и друго имущество от станциите за снабдяване до фронтовите, армейските, корпусните, дивизионните, бригадните и полковите складове и до бойното разположение на войските? С какво сме щели да осъществяваме превозването на войските? С какво сме щели да возим на буксир артилерията? С какво сме щели да превозваме щабовете, свързочните поделения, болниците, ремонтните работилници? На армията и без това не са й достигали автомобилите и тракторите. И никога на война те не могат да бъдат в излишък. На война няма излишни автомобили.

Ако дори половината автомобили и трактори в страната бъдат преработени в „танкове“, те просто няма да могат да действат. Причината е проста. След колоната танкове трябва да се движи артилерията — противотанкова, оръдейна, гаубична и зенитна, пехотата, която не отстъпва на танковете по подвижност, сапьорите, химиците, свързочниците, щабовете, разузнаването, топографите, ремонтниците, медиците. И всичко това е автомобили, автомобили, автомобили. Освен това и за танковете, и за всички, които ги следват, трябва непрекъснато да се подават боеприпаси, горивни и смазочни материали, храни и много други неща. Елементарните пресмятания от онова време са показвали, че след всеки танк трябва да се движат 4–5, че и повече автомобили със снабдителни поделения и части. С други думи, дори да е било прието това явно глупашко решение петнайсетсиловите трактори да се превръщат в „танкове“, пак не би било възможно да се прескочи бариерата от 15–20 процента от общия брой армейски автомобили и трактори. В противен случай „танковете“ са щели да останат без боеприпаси, без гориво, без сапьори, без връзка, без управление, без артилерийска поддръжка, без зенитно прикритие и т.н.

Тухачевски явно не е разбирал тези неща. А Жуков със зяпнала уста е слушал славеевите трели на „звездата от първа величина в плеядата“.