Виктор Суворов
Последната република (26)

6

На фона на два-три такива примера всеки сам може да си представи какво се върши в други области на руската военноисторическа наука. Например по въпроса за човешките загуби във войната. Лесно е да се пресметне колко дивизии е имало в Червената армия в навечерието на войната. Днес всеки ученик, като използва откритите източници, може сам да състави списък на всички дивизии с името на съответния командир, мястото на дислокацията, подчинеността, бойния състав. А министърът на отбраната, неговите заместници, главнокомандващи и всички подчинени им структури, в чиито ръце се намират всички секретни и съвършено секретни архиви, не са способни да го направят. Те не знаят броя на дивизиите в Червената армия към 22 юни 1941 година дори приблизително.

Те си нямат дори и бегла представа колко и какво оръжие е имала армията в навечерието на германското настъпление и колко е получила в хода на войната. И би било простимо, ако те се придържаха към една линия. Тогава щеше да бъде ясно — хората грешат и се заблуждават. Да, обаче не. Нашите стратези говорят едновременно за най-различни числа.

Лесно е да се пресметне колко танкове, оръдия, самолети е произвела промишлеността преди войната и по време на войната. Защото все още не са изгорени всички военни архиви. Защото по заповед на Сталин, като се започне от октомври 1938 година, всяка вечер всеки директор на военен завод лично се е отчитал пред Москва за изпълнението на дневния план. За измама — разстрел. Не е можело да лъжат, защото възложителят е била армията. Промишлеността например се е отчела за предаването на сто танка, а армията е получила деветдесет. Къде са останалите? Ами ето: имайки на разположение всички статистически данни, Министерството на отбраната на РФ все още с пълна увереност оперира в един и същи ден с данни, че армията е получила 300 хиляди оръдия и същевременно — „почти два милиона оръдия“. Представете си какво става в областта на изчисляването на човешките загуби, където става дума за десетки милиони, където статистиката е объркана, противоречива, недостоверна, че и изобщо не е водена в хода на боевете.

Ето къде е парадоксът: най-невежите генерали на света са събрани в Министерството на отбраната и Генералния щаб на Русия. А най-яростната борба за историческата правда се води у нас.

От същите тези генерали.

А историята на войната на всеки нов исторически етап ни се представя в съвършено нов, различен, но винаги прелъстителен вид. Нашата история на войната мигновено променя външността си според желанията на всеки нов похотлив клиент.

* * *

Странно нещо: против „Ледоразбивачът“ са написани вече сума ти книги, защитени са множество докторски дисертации. В какво ли само не са ме уличавали, с какво ли не са се заяждали. Но кой знае защо, никой не иска да забелязва бронебойното невежество на нашите генерали, умножено по нехайството на мегатонната класа.