Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Святое дело, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част втора

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 29.5

Издателство Факел експрес, 2007 г.

ISBN 978-954-9772-51-7

История

  1. — Добавяне

6

А сега, след като се въоръжихме с разбиране за това, че Т-26 е танк на стрелковите дивизии, нека се опитаме да го погледнем от друга страна и с други очи. И тогава всички негови видими недостатъци изведнъж се превръщат в предимства.

Слаб двигател ли? Правилно. Но можем да го наречем и с друга дума: икономичен. Представете си, че на фронт от две хиляди километра по вашите най-основни направления воюват мощни танкови формирования, но освен тях по целия фронт имате и около двеста стрелкови дивизии и във всяка от тях — по един собствен танков батальон. На война горивото винаги не достига. А тук, освен мощните танкови съединения, трябва да снабдяваш и 200 отделни танкови батальона към стрелковите дивизии. Проблемът не е само, че горивото не достига. Съществува и проблемът за транспортирането. Как да доставиш гориво на 200 батальона, разпръснати по огромния фронт?

Ето защо в конкретния случай за дадения танк слабият двигател е бил за предпочитане пред свръхмощния, защото не е лаком.

Да, но скоростта е малка! Така е. Но закъде ще се бърза? Нали сме в пехотата. Съветската пехота, както и германската, се е придвижвала пеша. Т-26, движейки се дори не с максимална, а със средна скорост, пак е изпреварвал пехотата. За какво ви е повече?

Нека сега допуснем, че дивизията се намира в отбрана. Фронтът й е 20–30 километра. Танковият батальон е в резерва, в тила — на 5–7 километра от фронта. По тревога този батальон е можел всеки момент след няколко, минути да се озове на предна линия, ако помощта му е била нужна в центъра на боя. Но и до всеки фланг също не му е било далече.

Така че на този танк и скоростта му е била достатъчна.

Приятна работа — да търсиш недостатъци. Кремълските академици са намерили безброй у танка Т-26.

А аз, когато дърдорковците се глумят над съветския пехотен танк Т-26, предлагам: нека да сравним! Двигателят на съветския танк бил слабичък? Скоростта му била недостатъчна? Бронята му била „шперплатена“? Да допуснем. Ами двигателят на германския пехотен танк какъв е? Бронята му каква е? Какво му е оръдието, колко са му картечниците? Ето на, виждате.

По-добре е да имаш танкове с недостатъци, отколкото изобщо да нямаш. Съветската пехота е имала танкове с недостатъци, а германската — никакви.

Сталин е имал за пехотата „лош“ танк, но Хитлер не е имал и такъв. За съветския пехотен танк казват, че бил „остарял“, но не уточняват в сравнение с кой. Защото нямат с какво да сравняват. В германската армия не е имало аналози.

И още: Т-26 е само ДОПЪЛНЕНИЕ. Така да се каже, той е в помощ на главната танкова мощ.