Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Святое дело, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част втора

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 29.5

Издателство Факел експрес, 2007 г.

ISBN 978-954-9772-51-7

История

  1. — Добавяне

5

Кремълските идеолози е трябвало:

а) или отчетливо да нарекат Жуков предател;

б) или да обяснят смисъла на неговата, меко казано, неразумна дейност в навечерието на войната.

Но никой от придворните историци досега не е нарекъл Жуков открито и на висок глас изменник на Родината. Нещо повече, никой не е обяснил странните му постъпки. Самият той също нито си е припомнял, нито е размишлявал за стореното.

Вместо това в главите на три поколения жители на планетата Земя е набивано нещо, което би трябвало да обясни причините за позорния разгром на Червената армия.

Първата причина: танковете били остарели.

Ще отговорим: а има ли значение дали танковете са чисто нови или остарели, след като са поставени в стройни редици досами границата или в зоната на действие на вражеската артилерия?

Втората причина: танковете се нуждаели от ремонт.

Третата причина: водачите били неопитни.

На второто и третото твърдение отговорът е същият: а има ли значение дали са били опитни или неопитни, дали танковете са се нуждаели от ремонт или не? Нека си представим, че в 41-ва танкова дивизия, както и във всички останали, е имало най-добрите в света танкове, а всеки водач е имал по 100 часа практика. Какво е щяло да промени това, когато вражеската артилерия е сипела огън по щабовете, казармите, складовете и хранилищата, по стройните редици танкове и автомобили в гаражите и на откритите площадки? Когато цялата тази несъкрушима мощ още от първия момент на войната е потънала в море от пламъци? Когато екипажите не са имали възможност да се качат в танковете си? Когато в танковете не е имало боеприпаси и гориво? Когато командирите не са имали възможност да управляват своите части и поделения? Когато командирите от всички рангове — от отдельонни до командващи фронтове и армии — са били получили най-строго нареждане (под заплаха от разстрел) да не предприемат ответни действия и изобщо да не правят нищо!

Четвърто обяснение: механизираните корпуси, танковите и моторизираните дивизии в техния състав, пък и изобщо всички главни сили в Червената армия се намирали толкова близо до границата не просто така, а с хитрия умисъл на Жуков — да нанесат на наглия противник контраудари!

Отговарям с въпрос: и защо не са ги нанесли? И къде са предвоенните планове за тези контраудари? Дори някакви контраудари да се били нанасяни, всеки може сам да се убеди: те са били чист експеримент, действия без каквато и да било предварителна подготовка. И ако контраударите наистина са били планирани преди войната, защо резултатът се е оказал самоубийствен? Кой носи лична отговорност за подобно планиране? Върху примера с въпросната 41-ва танкова дивизия нека си представим: та как е можела тя да нанесе някакъв контраудар в ситуацията, в която я е поставил Жуков?

Имало е още много различни обяснения: вековната изостаналост на Русия… Това, между другото, го е казал самият маршал на Съветския съюз В. Г. Куликов.

Виктор Георгиевич, та какво общо има тук изостаналостта, щом до граничните стълбове, както сте се изразили самият вие, е имало един хвърлей път? Ако дивизията е била оттеглена на стотина километра от границата, а още по-добре — до линията на старите укрепени райони, ако танковете са били разпръснати, окопани чак до куполите в земята, замаскирани, тогава влиянието на фактора вековна изостаналост би могло да бъде рязко намалено.