Виктор Суворов
Последната република (91)

1

Безсъвестните до наглост комунистически идеолози са измислили множество пределно прости трикове, с чиято помощ доказват „неготовността“ на Червената армия за войната.

Методът на маршал Конев (и на онези, които са писали книгата му) е получил широко разпространение. Същината на този метод е нашите леки танкове да се сравняват с германските средни, а нашите средни — с германските тежки, и на тази основа да се правят изводи не в наша полза. Конев прилага пръв този финт срещу танка Т-26. Методът се харесва. Сега го използват срещу всички съветски танкове както отпреди войната, така и срещу онези, които са се появили по време на войната.

Безброй пъти в комунистическата „научна“ преса Т-34 е сравняван с германската „Пантера“. А на какво основание? Ами основанието е, че това са средни танкове. Почакайте, почакайте. Различните варианти на Т-34 са имали бойно тегло от 26,8 до 32 тона. А най-първата „Пантера“ е 43 тона. По-нататък теглото й е нараствало до 45,5 тона.

През 1941 година, след като оглежда един изоставен съветски Т-34 и изслушва докладите на инженери и генерали, Хитлер заповядва да се създаде точно такъв танк с тегло около 30 тона. В проекта той така се е и наричал — VK3001, където числото 30 означава бойното тегло. 01 е първият образец.

По проект „Тигър“ се е наричал VK4501 — т.е. било му е зададено тегло 45 тона.

Теглото за танка е също толкова важно, колкото и за самолета. Представете си, че създавате самолет с тегло 10 тона, но той, кой знае защо, е станал 15 тона. Макар че двигателите, шасито, крилата, запасът от гориво и всичко останало са предвидени за 10.

Ако теглото на танка рязко е надвишило зададеното, чакат го същите неприятности, които ще се стоварят върху един прекалено тежък самолет или върху един прекомерно затлъстял боксьор.

Германските конструктори не могли да изпълнят поръчката на Хитлер. Не удържали теглото на „Пантерата“. Задавали 30, получили се 43–45 тона. Въоръжението и бронята — като на среден танк, а теглото — като на тежък. И това тегло е било абсолютно ненужно. Той се получил такъв поради неразумното комплектуване.

А VK4501, или „Тигърът“, вместо 45 излязъл 57 тона.

И ето че германските конструктори, за да се отчетат, продължавали да наричат „Пантерата“ среден танк, макар да излязъл извън рамките на средния и влязъл в категорията „тежки“. А нашият ИС-2 е бил 45 тона. Пък и ИС-2 и „Пантерата“ са се появили през втората половина на войната почти едновременно, в една и съща година.

Да речем, един боксьор средна категория не се е грижел за себе си, пиел е бира с кофи, лапал е с кошници салами и пушени меса, не е правел редовни тренировки. И е затлъстял. И е влязъл в тежка категория. Не защото мускулите му са били стоманени, а защото е плувнал в тлъстини. Е какво, да го запишем в средната категория само защото така му се иска? Защото не е в състояние да контролира теглото си?

Между другото, през войната и веднага след войната нашите танкови генерали и специалисти са смятали „Пантерата“ за тежък танк. (Пример: В. Д. Мостовенко. „Танки“. М., Воениздат, 1958, с. 147.)

Скоро обаче става ясно, че интересите на комунистите и на недоубитите хитлеристи напълно съвпадат. Хитлеристите искали да докажат, че макар да са изгубили войната, пак са умни и силни. А комунистите — че не са замисляли нищо лошо срещу Европа поради вековната си изостаналост и неподготвеност за война.

На хитлеристите е било изгодно да наричат „Пантерата“ среден танк.

На комунистите — също. Те не искат да сравняват германската „Пантера“ с тегло 45 тона с нашия ИС-2, който също е 45 тона. Защото ще се получи лошо. Защото значителното съветско превъзходство прекалено ще бие на очи. Защото кремълските идеолози намират в нашия арсенал по-леки танкове и сравняват наистина средния танк Т-34 с „Пантерата“, на която само името й е среден танк.

И като сравнят несравнимите неща, те получават възможност да укоряват нашия народ в изостаналост: вижте се колко сте недоразвити вие, руснаците.