Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Святое дело, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част втора

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 29.5

Издателство Факел експрес, 2007 г.

ISBN 978-954-9772-51-7

История

  1. — Добавяне

Глава 1
Казвам ви под строга тайна

Да се надяваме, че ще успеем да превърнем нашата Работническо-селска Червена армия от опора на мира, каквато е сега, в опора на освобождаването на работниците от капиталистическите държави от игото на буржоазията.

Й. Сталин

Писмо до Нижегородската пехотна школа от 10 март 1925

„Краткият курс по История на ВКП(б)“ ни учи: едно е средството да унищожим опасността от капиталистическа интервенция — да унищожим капиталистическото обкръжение. Само тогава ще можем да кажем, че знамето на световната Комуна е възтържествувало в целия свят!

Л. Мехлис, армейски комисар първи ранг, началник на Политуправлението на РККА[1], личен секретар на Сталин „по полутъмните дела“

4 април 1939

1

Защо Сталин е отказал да приеме Парада на победата?

Задавал съм този въпрос в своите статии и изказвания и дори го превърнах в заглавие на първата глава на „Последната република“.

Според мен отговорът е прост: не е имало какво да празнува. През Втората световна война Съветският съюз е претърпял съкрушително поражение.

Да, известно време след „великата победа“ неговият кораб е останал на повърхността и на горната палуба са гърмели победни маршове, но капитанът е бил наясно: оркестърът няма да свири още дълго… Колосалните природни ресурси на огромната страна са позволили агонията да се проточи с десетилетия, но всеки здравомислещ човек е разбирал: раната, нанесена от Хитлер на 22 юни 1941 година, е смъртоносна.

Съветският съюз, като раково образувание, е можел да съществува само като пуска метастази във всички посоки. Ще победи или едното, или другото, е учел другарят Ленин. И това е единственият случай, в който Ленин е бил прав. А именно: или ракът ще плъзне по целия свят, или здравият организъм ще победи рака.

Сталин е започнал Втората световна война, за да може да включи в състава на Съюза на съветските социалистически републики поне всички държави от континентална Европа, за да заличи всички граници в Европа, а граничните стълбове да изпрати за подсилване на забранените зони на изтребително-трудовите лагери.

Втората световна война е била замислена като първи акт на Световна революция. Целта не е била постигната. Една социалистическа държава не е в състояние дълго време да съществува редом с нормалните страни с тяхната здрава икономика. В обозримото историческо бъдеще социалистическата държава трябвало да загине. Сталин е разбирал това най-добре от всички. Именно затова е отказал да приеме парада.

Някои ограничени хора са възприемали 9 май 1945 година като победа. А аз в първата част на „Последната република“ показах, че Сталин е оценявал ситуацията трезво и не е споделял победните възторзи на тълпата.

Никой не се захвана да спори с мен, но не щеш ли, след излизането на книгата и на пръв поглед без каквато и да било връзка с нея заизлизаха статии, които могат да бъдат обединени под заглавието: „Защо Сталин не е яхнал белия кон?“. Смисълът: Сталин е бил изпълнен с решимост лично да приеме парада, но къде ти е можел да го стори — толкова непохватен!

Авторите на тези публикации пишеха, че вождът тайно от всички тренирал нощем на манежа. Но непохватното човече не успяло. Паднало от коня. И много добре станало! Съдбата се разпоредила правилно. Имало кой да приеме парада и без Сталин. Имало много по-достоен кандидат за тази чест. Именно той! Единственият! Онзи, който спасил страната! Именно нему, на спасителя, съдбата отредила великата чест: на Маршала на победата се паднало да приеме Парада на победата! Сталин, твърдяха статиите, не би имал нищо против да се покипри на седлото, само че нямал съответните умения.

Всичко това се повтаряше многократно по различни поводи и без повод в статии, телевизионни предавания, после — и в книги. И този поток от информация имаше един, но твърде авторитетен първоизточник — полковника от кавалерията Сергей Николаевич Маслов, личност уважавана и — не ме е страх от тази дума — наистина легендарна.

Бележки

[1] Работническо-селска Червена армия. — Б.пр.