Виктор Суворов
Последната република (123)

3

Но великият стратег в своята прочута директива е предписал на войските: с всички сили и средства да се нахвърлят върху вражеските сили и да ги унищожат в районите, където са нарушили съветската граница.

И сега си представете картината: вражеските сили са нарушили границата не там, където са били съсредоточени масите съветски войски, а на съвсем други места. В случая пробивът е бил осъществен северно от лвовската групировка и на 100 километра източно от нея. Ами добре, да се тръгне натам, където врагът е нарушил границата. Давай на изток!

Но тежкият танк за пробив далеч не е създаден за продължителни походи. Тези танкове преди настъпление се съсредоточават там, където се готви главният удар, където командването планира да разбие вражеската отбрана. Артилерията трябва добре да поработи, после пехотата с танковете за пробив ще пробие фронта. Ако противникът нанесе контраудар, задачата на танковете за пробив е да го отразят. Но не е тяхна работа да напредват надалече. За тази цел има танкове за развитие на успеха — БТ и Т-34.

А танковете за пробив след изпълнението на задачата трябва да бъдат ремонтирани, подготвени за нови боеве и прехвърлени там, където се подготвя нов пробив. Най-добре е да се прехвърлят на железопътни платформи, защото моторесурсът е ограничен.

А да се хвърлят тежки танкове на изнурителни походи е безумие. Или вредителство. В поход тежкият танк се износва прекалено бързо. Като тежък лекоатлет при маратон.

И ето че през юни 1941 година един велик гений на стратегията праща тежките танкове за пробив да гонят леките германски танкове. От Лвовската издатина — към местата, където противникът е настъпил из съветската земя. Жега. Зной. Междуселски пътища. Дълбоки коловози в пясъка или засъхналата кал. Безкрайни колони съветски танкове. Облаци прах. Във въздуха — германски бомбардировачи и разузнавателни самолети. Съветска авиация няма…

Резултатът от преследването: 35 танка Т-35 са били изоставени от екипажите си по пътищата. Ето защо в сблъсъците с противника са взели участие само отделни Т-35. Онези, които са успели да се доберат до района на боевете. Но те са влизали в сражение след изнурителните походи с последните си литри бензин, без подкрепа от страна на авиация, артилерия и пехота, без да знаят къде е противникът и какво прави.

Докато германците са знаели точно кога и накъде се движат тези бойни слонове и предварително са подготвяли посрещането, пряко прицелени с мощните си полеви и зенитни оръдия. Съветските командири са хвърляли поделенията в боя на части, когато всяко е пристигало в района на боя. Танковете са влизали в бой още с пристигането си след похода, макар че екипажите не са били спали по 24 и повече часа.

6 танка Т-35 от състава на 34-а танкова дивизия не са взели участие в преследването. На 22 юни те са били на ремонт. И били изоставени в ремонтните работилници. Щом са били неизправни, кой и защо ги е изпратил по границите? Че и с какво са довлекли до границата такава чудовищна грамада? Може да има само един отговор. Те са пристигнали изправни. Но преди великите дела са ги изпратили на профилактика.

Ако всичките тези и хиляди други танкове бяха стояли в отбрана, всичко е щяло да протече другояче.