Виктор Суворов
Последната република (27)

1

Заслужилият летец-изпитател, героят на Съветския съюз А. А. Шчербаков, син на кандидат-член на Политбюро, секретар на ЦК на ВКП(б), ме прегази като на шега. Веднъж бегло бях споменал германския самолет Ме-209 и той начаса ме уличи в невежество: не е имало такъв самолет! А след като ме разгроми в областта на военната история, добави като безплатно приложение едно-друго за моралния ми облик, за извършените злодеяния.

И тутакси цяла глутница кресльовци, целият троекуровски кучкарник дружно ме заръфа: не е имало такъв самолет! Ура! „Ледоразбивачът“ е опроверган!

Нови и нови разобличителни книги пердашат борда на „Ледоразбивачът“. Като торпеда. Броят на опровергаващите книги вече надхвърли трийсет. А броят на статиите е неизчислим. Във всяка нова книга ме клеймят и изобличават. Ключовият им аргумент: лъжеш за Ме-209, не е имало такъв самолет! Как може да се вярва на „Ледоразбивачът“, щом дърдориш такива глупости?

Заяждат се с мен за дреболии. Като помисли човек, какво значение дали е имало такъв самолет, или не? Историята на този самолет изобщо не е включен в системата на моите доказателства. Просто веднъж (един-единствен път!) наред с множество факти съм споменал пустия му Ме-209. Добре, не е съществувал. Добре, сгрешил съм. Какво променя това?

Но не. Думата не е врабец. Няма как да се измъкне човек. Щом се объркваш за такива дреболии, тържествуващо заявяват критиците, как може да се вярва на писанията ти? Щом веднъж си изрекъл такова нещо, отговаряй!

Отговарям: не се обърквам за дреболии! Свръхграмотни експерти намериха сума ти грешки в моите книги. Аз не реагирам на множеството заяждания и забележки. Защото няма как да отговоря на всички. И се създава впечатление, че щом не споря с кресльовците, значи нямам какво да възразя. А аз не отговарям на множеството забележки по друга причина. Просто защото в огромното си мнозинство забележките и заяжданията са от глупави по-глупави. Като тази за Ме-209.

Преди да ме уличи в невежество, заслужилият летец-изпитател просто е бил длъжен да прелисти съответните справочници, списания и книги. Мисля, че на заслужилия летец-изпитател би му било интересно да научи нещо за авиацията. Не е ли така?

В „Ледоразбивачът“ става дума за Втората световна война, по-точно — за нейното начало. Е, в момента на започването на Втората световна война Ме-209 не просто е съществувал, той е бил най-прочутият самолет в света. Като „Конкорд“ през 1970 година.

Преди Втората световна война надпреварата е била за продължителност на полетите, за височина, за маневреност, за товароподемност. Но главно — за скорост. И Сталин, и Хитлер отделяли внимание най-вече на скоростта.

На 20 април 1939 година Германия празнува рождения ден на Адолф Хитлер. Навършил 50. И ето че на 26 април летецът-изпитател Фриц Вендер, като подарък за фюрера, установил световен рекорд за скорост с Ме-209 — 755,138 км/ч. Вендел станал най-бързо придвижващият се човек на планетата Земя. До 1 септември 1939 година рекордът му не бил подобрен. Подчертавам, става дума за официален световен рекорд за скорост.

Ако някой човек от улицата не знае за Гагарин и за кораба „Восток“, в това няма нищо страшно. Ако за Гагарин и „Восток“ никога не е чувал някой космонавт, работата вече е по-сериозна. Но докато той си мълчи, е търпимо. Страшното е, ако изведнъж някой космонавт се хвърли яростно да доказва, че никога не е имало Гагарин и „Восток“. И то не просто в тесен кръг приятели, а с камбанен звън по целия свят.

Именно така се държи заслужилият летец-изпитател Шчербаков, който няма дори приблизителна представа за авиацията, който не само не е чувал за Вендел и за Ме-209, но се е хвърлил във „Военно-исторический журнал“ да отрича тяхното съществуване.

Ужасното е не че изпитателят не знае азбукито на своята професия, а че не осъзнава незнанието си. По-отвратително от невежеството на свенливия е само войнстващото невежество. И е много жалко, че с военната история на Руската държава се занимават хора със същия кръгозор и ниво на знанията в областта на авиацията като на заслужилия летец-изпитател. Ако не и по-ниски.

Учените другари от „Военно-исторический журнал“ биха могли да подскажат на заслужилия изпитател: не се излагай, авиацията не е твоя тема. Но кой знае защо, не са го направили. И сега цял свят им се смее. „Военно-исторический журнал“ се доставя в библиотеките във всички цивилизовани страни. И народите изпадат в истерия: щом руснаците поверяват съвременно оръжие на войнстващи невежи, трябва да бъдем готови за всякакви изненади.