Виктор Суворов
Последната република (138)

3

Нека и ние прелистим три страници от „най-правдивата книга за войната“. На страница 121 Жуков разказва историята на създаването на механичните корпуси, „подчертавайки приоритета на нашата армия по този въпрос“.

„През 1929 година Реввоенсъветът на СССР (според доклада на В. К. Триандафилов) утвърждава постановлението… За изпълнение на постановлението същата година е сформиран експериментален механизиран полк. Този полк още през 1929 година взема участие в общоармейските учения в нашия Белоруски военен окръг. Ученията са ръководени от К. Е. Ворошилов, Б. М. Шапошников и В. К. Триандафилов“.

Тук трябва да обърнем внимание на имената: не според доклада на Тухачевски, а според доклада на Триандафилов. Освен това ученията е ръководил не Тухачевски, а Ворошилов.

Но да не се отплесваме: „През 1930 година полкът се разширява в механизирана бригада, която веднага е изпробвана в окръжните учения. През 1932 година се създават първите в света механизирани корпуси, всеки от които включва две механизирани и една стрелково-картечна бригада и отделен зенитноартилерийски дивизион. В корпуса е имало над 500 танка и над 200 бронирани автомобила. Към началото на 1936 година са били създадени вече 4 механизирани корпуса, 6 отделни механизирани бригади и още толкова отделни танкови полка, 15 механизирани полка на кавалерийски дивизии, над 80 танкови батальона и роти в стрелкови дивизии“.

По-нататък в текста на Жуков тук и там проличават намеци, че в Червената армия все пак е имало танкови войски. И то далеч не хилави. Ето началото на 1939 година: „В случай на война аз трябваше да вляза в командването на конно-механизирана група, състояща се от 4–5 дивизии конница и 3–4 отделни танкови бригади“.

Няма да се присмиваме на конно-механизираните групи. В хода на настъпателните операции те напълно са оправдавали съществуването си чак до август 1945 година. Щяха да оправдават съществуването си и по-нататък, но войната е свършила.

Сега нека направим сметка. Във всяка кавалерийска дивизия е имало собствен танков полк — 64 танка. Във всяка отделна танкова бригада — по 275 танка. И по минимум да ги смятаме, и по максимум, за такава танкова мощ, събрана в един юмрук, и Гудериан, и Манщайн са можели само да мечтаят.

И в Киевския военен окръг за случай на война се е създавала също такава ударна групировка. Само че по-силна.

Разликата е била в това, че германските танкови групи е трябвало сами да пробиват отбраната. В Червената армия тази задача е била възлагана на армиите от първия ешелон, които са били обилно снабдени с артилерия и танкове НПП, включително тежки. Те са пробивали отбраните. А подвижните групи са били въвеждани в сражение чрез пробив в отбраната на противника на участък, където можело да се очаква успех.

По-просто казано, германските танкови групи е трябвало да хабят сили за пробиване на отбраната, а съветските са влизали в настъпление с цялата си мощ.

По-нататък Жуков разказва как е воювал на Халхин Гол, където главна ударна и маневрена сила са били силните танкови и мотоброневи бригади.

Ето така протича у нас процесът на дебилизация на собствения ни народ: на една страница ни казват, че ние най-първи в света сме създали мощни танкови съединения, най-първи сме разработили теорията за тяхното бойно приложение, най-първи на учения сме проверили правилността на теоретичните разработки, най-първи сме използвали мощните танкови съединения за разгрома на цяла японска армия, имали сме най-мощните в света танкови войски и най-добрите танкове в света…

После изведнъж няколко страници по-нататък ни разправят, че нашите вождове не са виждали по-далече от носа си и не са си направили труда да създадат танкови войски преди войната.

Към 21 юни 1941 година Червената армия е имала 25 хиляди танка. Принудена е да го признае дори „Красная Звезда“ (29.05.2001). На второ място в света е била Германия, която е хвърлила срещу Съветския съюз 3712 танка. Така пише в мемоарите на Жуков.

Излиза, че руските глупаци не са виждали по-далече от носа си и преди войната не са си направили труда да създадат мощни танкови войски. Излиза, че само свръхмъдрият Хитлер е виждал по-далече от носа си. Или може би по-далече от носа си е виждал Чърчил. През юли 1940 година за защита на Британските острови на него са му останали 89 непригодни за нищо танкове.

25-те хиляди танка, които Червената армия е имала към 21 юни, са върхът на военната мощ от началото на века до края на Втората световна война. Нито една страна, включително и Съветският съюз, по време на войната не е имала едновременно такова количество танкове: докато едните постъпвали от заводите, другите вече се били превърнали в скрап.

По време на войната не сме успели да създадем толкова мощни танкови войски, каквито сме имали преди войната. Такова количество танкове, намиращи се на въоръжение в Червената армия, до края на войната е останало непостижима мечта за съветските маршали.

Декларацията, че преди войната в Червената армия не е имало мощни танкови войски, е клевета срещу нашата страна и народа й. Във всяка нормална страна клеветниците, които са съчинили „първоначалния ръкопис“ на мемоарите на Жуков, отдавна щяха да бъдат намерени и съдени.

Но интересите на хитлеристите и комунистите по този въпрос са съвпаднали. И на едните, и на другите е изгодно да представят нашия народ като стадо глупци.

Ето защо списание „Родина“ толкова разпалено повтаря измислиците на Гьобелс и Жуков за нашата расова непълноценност.