Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (2)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Святое дело, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част втора
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 29.5
Издателство Факел експрес, 2007 г.
ISBN 978-954-9772-51-7
История
- — Добавяне
2
Някога, много отдавна, когато бях курсант, ни препоръчаха книгата на главния маршал на артилерията Н. Н. Воронов. Интересна книга. Воронов е командвал цялата артилерия на Червената армия през Втората световна война. Той е един от авторите на Сталинградската настъпателна операция. Един от първите в разрушения Сталинград е разпитвал генерал-фелдмаршал Ф. Паулус. През цялата история на Германия генерал-фелдмаршали никога не са били пленявани. Паулус е първият. Но освен този епизод в книгата на Воронов има много интересни моменти. Книгата е написана живо и достъпно. Воронов е воювал и в Испания.
И изведнъж една фраза в тази книга не просто ме засегна, а направо ме нарани: „Събитията в Испания дълбоко развълнуваха съветския народ. В Москва и в други градове се провеждаха многолюдни събрания и митинги на трудещите се. Съветските хора изразяваха братската си солидарност с испанския народ, който се сражаваше срещу озверелите фашистки банди. За кратко време работниците и колхозниците внесоха във фонда за подпомагане на испанските бойци десетки милиони рубли“ (Н. Воронов. „На службе военной“. М, 1963, с. 80).
Това ме потресе. През 1936 година съветският народ развълнувано следял събитията в далечна Испания, изразявал възмущението си от действията на метежниците, работниците в заводите и селяните от полята събирали трудови копейки за подпомагане на испанския народ. А три години преди това в Съветския съюз е свирепствал чудовищен глад, придружен с човекоядство, трупоядство и открита търговия с човешко месо. И това никак не е вълнувало съветските хора. И те не са провеждали митинги и не са събирали пари за помощ за гладуващите. И съветските хора не са се възмутили от простия факт: техни братя, сестри, съседи умират от глад с милиони, а комунистите изнасят в чужбина милиони тонове зърно.
Нашият неравнодушен народ носи отговорност за съдбата на всички хора по земята при пълна безотговорност за собствената си съдба. През 1936 година в Испания не е имало концлагери, в Испания още не са разстрелвали заложници, но съветските хора са били ужасно развълнувани и възмутени. А в Съветския съюз е процъфтявал робският труд, в концлагери и затвори са били милиони съветски хора и това не е вълнувало и възмущавало съветските хора.
В Съветския съюз на 27 декември 1932 година са били въведени вътрешни паспорти, без които е било невъзможно да бъдеш назначен на работа, да си намериш жилище или изобщо да се придвижваш из страната. Вътрешните паспорти са били въведени в разгара на глада, за по-ефективна борба с бягството на селяните от гладуващите региони към градовете или към по-благополучните области на страната.
Вътрешни паспорти са били издавани само на жителите на градовете. На селяните, които са представлявали болшинството от населението, не се полагали паспорти. Съветският селянин е бил поставен в положението на роб, който не е можел да напусне господаря си формално селянинът не е бил гражданин на страната си. Нека оценим това: огромното болшинство от населението на страната не е нейно гражданство.
И ето че сталинските военни съветници, бъдещите генерали, адмирали и маршали, вместо да воюват за свободата на собствения си народ, са се втурнали да воюват за свободата на испанските селяни, които за разлика от съветските са били свободни, имали са право да заминат където им харесва, ако щат, и в Америка.