Виктор Суворов
Последната република (185)

1

Дълго са се чудили комунистическите главички с какво да подкрепят съчиненията на Жуков за страха на Сталин. По този въпрос между комунистическите вестници и списания в Русия се разгърна негласно, но свирепо съревнование. Победи „Независимая газета“. Там избраха правилна тактика: трябва да се действа не само на емоциите, а да се убеждава и с цифри и факти. И „Независимая“ се изяви безпрецедентно. На 19 ноември 1993 година беше публикувана статия на Григорий Барановски за несметните хитлеристки пълчища. Барановски съобщи, че „към юни 1941 година Хитлер бе подчинил над 500 млн. души, способни да носят оръжие“.

Това беше сензация, от която сериозните историци замряха от възхищение: декларацията на Жуков за страхливостта на Сталин най-сетне получи потвърждение. В светлината на това число страхът на Сталин е не само разбираем, но дори простим.

Към началото на 1941 година населението на САЩ е 129 милиона. Правителството на САЩ е подготвяло невиждан в историята на страната набор от 12 милиона, т.е. планирало е изцяло и без остатък да вземе в армията целия мобилизационен ресурс. А Хитлер освен своята армия е имал възможност да даде оръжие в ръцете на 500 милиона! Къде ти клетата Америка ще се състезава с такова войнство!

Населението на Съветския съюз в началото на 1941 година е 181 милиона души. Но не всички могат да носят оръжие. 20 милиона са Западна Украйна, Западна Белорусия, Молдавия, Естония, Литва, Латвия, които в началото на Втората световна война доброволно са встъпили в братския съюз на съветските народи, но кой знае защо, не са горели от особено желание да проливат кръв за този братски съюз.

От останалите 170 милиона почти една трета са жители на Кавказ и Средна Азия, които също (кой знае защо) не са проявявали желание да воюват. В своето болшинство жителите на тези републики са били малограмотни, слабо са владеели руски език или изобщо не са го владеели и не са желаели да го владеят. От такъв материал не става добър боец.

Половината от населението на всяка страна, дори малко повече, са жени. А от мъжкото население трябва да се изключат хлапетата под 18-годишна възраст и мъжете над 50-годишна. После вадим от бройката болните, безкраките, еднооките и едноръките, лудите, алкохолиците, туберкулозните и сифилитиците. Вадим и онези, без които държавният апарат не може да мине, и онези, без които промишлеността и транспортът ще спрат.

Като направим тези сметки, годните за мобилизиране мъже не са чак толкова много: някои са избягали, някои са в затвора, а други охраняват затвора, някои бачкат в мините, а други строят тръбопровод в тайгата. Прибери миньора в несъкрушимите редици — ще спадне производството на въглища, следователно и на кокса, и на броневата стомана, и на танковете, и на бойните кораби, и на много други неща.

Опитът от последните две столетия показва, че в мирно време нито една страна не може да държи въоръжено повече от 1% от населението си. След войната хитрягите от Госплан^[1] на СССР предложили красив ход: в този един процент да се включват само армията и флотът, а множеството други организации и структури, които носят пагони и оръжие, да не влизат в статистиката. Те успокоявали себе си и мъдрите старци от Политбюро: границата се пази от граничари, а те не са армия, те са от КГБ. Лагерите и затворите също не ги пази армията. Пазят ги войските на Министерството на вътрешните работи…

Но икономиката не приела тези уговорки и заклинания. Във всички военизирани структури не може да има повече от 1% от населението на страната. Инак страната ще се срине, както се срина Съветският съюз. Или ще се пръсне, както се пръснала жабата от баснята на Крилов.

Във военно време могат да бъдат мобилизирани 10% от населението на една страна. Воюва всеки десети. Но не дълго и не всички милиони наведнъж. Инак няма да има кой да облича, обува, храни и въоръжава воюващите. Трябва да се мобилизира на вълни: погубваме нахалост пет милиона, мобилизираме следващите.

През Втората световна война Сталин чупи всички рекорди по мобилизирането. За целта е трябвало да се изгребат от градове и села всички мъже, способни да носят оръжие. От лагерите — също. Наложило се жени да яхнат тракторите. И в мините пратили жени. Жени мъкнели и траверси, и релси. До струговете поставили старци, изнемощели от лагерите нещастници и малолетни. А лапачка нямало никаква. При положение че някакъв добър задокеански чичко пращал стотици хиляди тонове консервирано месо и кондензирано мляко, милиони чифтове кожени обуща, кожени куртки за летците, парашути, хиляди километри вълнен плат. Без това Сталиновите мобилизационни рекорди са щели да бъдат невъзможни.

И резултатът от тези мобилизационни рекорди е, че жизнените сили на нацията са безвъзвратно подкопани. Нацията измира.

През първата половина на 1941 родина животът е бил такъв. Съветският съюз е живеел мирно, не е очаквал нападение и, естествено, не се е готвел да напада когото и да било. Ето защо в Червената армия, във флота, във войските на НКВД и НКГБ, взети заедно, не е можело и не е трябвало да има повече от 1,7 милиона бойци и командири. Но другарят Сталин (кой знае защо) към 21 юни 1941 година е имал само в Червената армия над 5,5 милиона гърла. А някои, дето обичат да се взират във всичко, говорят и за 8 милиона.

Ако не е разчитал на добрия чичко и не е водел нацията към самоубийство, в случай на война Сталин е можел да призове в Червената армия и във войските на НКГБ и НКВД още 7–12 милиона. Нарушавайки всички закони на икономиката и демографията, от есента на 1939-а до пролетта на 1945 година Сталин е мобилизирал два пъти повече — 34 милиона.

А Хитлер през пролетта на 1941 година (ако вярваме на „Независимая газета“) е имал своята собствена германска армия, а като допълнение към нея е можел да въоръжи още над 500 милиона бойци от окупираната от него Европа.

Ами естествено е, че Сталин се е уплашил.