Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Святое дело, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част втора

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 29.5

Издателство Факел експрес, 2007 г.

ISBN 978-954-9772-51-7

История

  1. — Добавяне

Глава 17
Ще броим ли Т-18?

Бедата на нашите генерали беше, че бяха свикнали да броят танковете и оръдията, без изобщо да придават значение на въпросите за грамотното им използване.

И. Г. Дороговоз

„Танковый меч Страны советов“. М., АСТ-Харвест, 2002, с. 35

1

Има и още един трик.

Да обявиш, че Т-26 бил лек и остарял, но в Червената армия освен него имало и още по-стари танкове. Та точно тях трябвало да сравняваме с германските остарели танкове. Тук сред нашите идеолози е прието да си спомнят за МС-1. МС е малък танк за съпровождане. Той е имал и друго название — Т-18. Имало ли е такъв танк? Имало е.

Серийно ли е произвеждан? Да. Били са произведени 960 машини от този тип. Бил ли е на въоръжение в Червената армия? Бил е.

Бил ли е по-слаб от Т-26? Несъмнено. И по-стар по възраст?

Да, по-стар.

Това е то. Ако за най-остарял смятаме не Т-26, а цялата Суворова конструкция рухва. Така ли е. Не, не е така.