Виктор Суворов
Последната република (11)

4

Да завързваш сюжетни възли не е лесна работа. Решили например някакви мъдри другари да добавят към мемоарите на мъртвия Жуков нов фрагмент с историята на катурването на Сталин от коня. Да добавиш е лесно. Но трябва да обясниш на читателя: а откъде Жуков е научил това?

Храбрият инструктор на Сталин по езда е отпаднал веднага. Не е възможно да напишеш в мемоарите, че през лятото на 1945 година някакъв кавалерийски майор се е проврял през застави и постове, минал е, дето се казва, през бариерите, разбутал е охраната на Жуков, дръпнал е заместник върховния главнокомандващ, маршала на Съветския съюз Жуков настрана и под строга тайна му е прошепнал на ухото как Сталин се изложил…

Нужен им е бил свидетел от по-висок ранг. Но кой би могъл да знае за тайните тренировки на Сталин и да се разбъбри за тях? Секретарят на Сталин Поскрьобишев? Тоя и да го гориш, няма да каже. Главният телохранител на Сталин Власик? И това е невероятно. И Поскрьобишев, и Власик са се удържали дълги години край Сталин преди всичко защото са пазели тайните му.

Като кандидат за информатор на Жуков е оставал само синът на Сталин Вася. Късмет, че е бил мъртъв. А мъртвите, както е нормално у нас, срама си нямат. На съчинителите на сюжета е оставало само да съберат Вася и Жуков на едно място. Ако са мислели с главите си, са можели да измислят нещо правдоподобно и да вложат в устата на Жуков нещо от сорта на: вървя си аз по кремълския коридор и гледам насреща — Василий… По-нататък — според текста.

Можело е да го кажат и по-просто: срещнах Василий, заприказвахме се. Без да уточняват къде и кога.

Но съчинителите не са научени да мислят с главите си. Те са описали срещата на Жуков с Василий Сталин на Централния аеродрум на Москва по време на подготовката за парада. И са направили голяма грешка…

Командирът на 286-а изтребителна авиационна Нежинска Червенознаменна дивизия от 16-а въздушна армия на Първи Белоруски фронт полковник Василий Йосифович Сталин не е имал абсолютно никаква работа там.

Но как така? Не е ли участвал в Парада на победата?

Не. Не е участвал.

И не се е готвел да участва. И не е имал никакво отношение към парада на Червения площад, както и към Централния аеродрум на Москва, където се е провеждала подготовката. В това всеки може сам да се убеди. Целият план на парада е известен. Колоната на Първи Белоруски фронт е водел армейски генерал В. Д. Соколовски. След него в редица — командващите армии. След тях — флагът на фронта. По-нататък — командирът на сборния полк генерал И. П. Росли с двамата си заместници-генерали. Две редици войници-знаменосци, след тях — седем батальона.

Къде да сложим, моля ви се, полковник Сталин?

Той не е командващ фронт. Не е заместник-командващ. Не е командир на армия. Да носи флага на фронт? Това правят само герои над героите. Например флага на Първи Украински фронт е носел три пъти героят на Съветския съюз полковник Покришкин. Негови асистенти са били два пъти герои. И на всички фронтове редът е същият: само най-добрите от най-добрите са носели флаговете на фронтовете.

А полковник Сталин няма нито една златна звезда. Баща му е искал да се пази приличие. Не е позволявал да кичат сина му с дрънкулки заради нищо и никакво. Да го направят знаменосец? Това правят юначни войници, също обсипани с награди. Един авиационен полковник няма какво да прави и там. Ами в другите сборни полкове? В кои? В сборния полк на Карелския фронт? Или на Ленинградския? Той не е имал отношение към тези фронтове. И да е имал, те пак са били построени по същата схема: командващ фронта, редица командващи армии, флагът, генералът командир на сборния полк със заместниците си генерали, знаменосците и пет до седем батальона.

Имената на всички, които са водели колоните на фронтовете, които са командвали сборните полкове, батальони и дори роти, отдавна са публикувани и са известни на всички. Полковник Сталин не е сред тях. Та къде да го сложат? В полка на НКВД? Или в полка на Полската войска?

Е, може би Вася Сталин просто се е размотавал из Централния аеродрум?

Не, не се е размотавал. Той или е лежал пиян на дачата си, или си е гледал работата. А работата му е била изключително отговорна. Величавото тържество се е състояло от три елемента: парад на войските на Червения площад, въздушен парад над площада и манифестация на трудещите се.

Подготвяли са въздушен парад, точно толкова грандиозен, колкото и на земята. Салюти от хиляди оръдия, хиляда и петстотин бронирани машини — на площада, а във въздуха — също нещо съответстващо на момента. Именно там, в небето, е било запазено място за полковник Сталин.

През следвоенните години това е било гвоздеят на програмата — в небето е синът на Сталин! Именно той води колоната! И цялата страна вижда: ето го, най-отпред! А после петнайсетина пъти извъртат за народа и кинопреглед: с шлема, тъмните очила, кожената яка, соколовия поглед и — колко енергично дърпа щурвала!

Освен кинопрегледите е била заснета и първата служебна киноепопея. Казвала се е „Падането на Берлин“. Не им се е досвидяла цветната кинолента. Тогава това е било рядкост. И в тази епопея синът на Сталин, красив и умен, води своите соколи на последен и решителен бой над Хитлеровата столица.

Но ако свалят сина на Сталин на Червения площад и го поставят в строя, кой ще го познае? Още не е станал командир на армия, пък и те крачат в обща редица. Да го сложат във войнишкия строй? И какво ще правят коментаторите тогава? Освен да крещят в микрофона: ето го, ето, петнайсетият вдясно в десетата редица! Да, да, този рижият, дребничкият! Познахте ли го?!

Първото появяване на сина на Сталин в московското небе е било планирано за 24 юни 1945 година. Но времето е било неподходящо за полети. Отменили и авиационния парад, и манифестацията на трудещите си. От трите елемента на тържеството осъществили само един — парада на войските. Но авиационният парад се е подготвял и е бил отменен едва сутринта на 24 юни. Това е написано и в официалните отчети, а и във всички варианти на мемоарите на Жуков, като се започне от първия, издаден още докато той беше жив: „Обадих се по телефона на командващия военновъздушните сили, който ми каза, че на повечето летища времето е неподходящо за полети“. Към това аз ще добавя: също и над Москва.

Но до последния момент никой не е знаел ще има ли въздушен парад, или не. Така че до последния момент са се готвели за въздушен парад. А това е било изключително сложна задача: стотици бойни самолети от различни типове и с различни технически характеристики почти едновременно се устремяват към една точка.

На земята нещата са по-прости: ако първите танкови батальони са изгубили ритъма при навлизането в площада или излизането от него, останалите ще се поспрат. А какво да се прави във въздуха, когато авиационните полкове и дивизии се изсипят над кремълските звезди? При тях грешките са можели да имат много сериозни последствия.

Подготовката на въздушния парад е ръководел командващият ВВС, главният маршал на авиацията А. А. Новиков, а синът на Сталин е бил едно от главните действащи лица. Между другото, не случайно са „приземили“ всички прославени асове. От една страна, разбира се, е правилно и справедливо на Червения площад да носят знамената на фронтовете окичени със златни звезди герои-летци. Те са най-заслужилите. Нито танкистите, нито артилеристите, нито разузнавачите, нито сапьорите, нито пехотата или кавалерията са били награждавани толкова щедро. От друга страна, е удобно — не е нужно коментаторите да обявяват, че ето, във въздуха е Покришкин. Небето е било разчистено и е можело скромно да се каже: колоната от червенозвездни въздушни кораби се води от полковник Сталин…