Виктор Суворов
Последната република (66)

1

Когато става дума за коридорите през Полша, аз смирено изслушвам аргументите на маститите академици, после със сведен поглед кротко питам: а как си представяте тези коридори?

Позволете ми да обясня смисъла на въпроса. За да го направя, ще тръгна отдалече. От 1812 година.

Ситуацията е била твърде неприятна за руската държава. Бонапарт е повел огромна армия към Москва. Кутузов с армията си отстъпва. Царят, елитът на обществото и целият народ настояват за генерално сражение. Единствен Кутузов разбира, че едно генерално сражение може да погуби и армията, и Русия. Все пак Бонапарт е това. Главната му сила се състои именно в разгромяване на противника в генерално сражение. Той няма равни във воденето на генерални сражения. Никога не е губил такива.

Разбира се, правилна мисъл: сблъска ли се с Бонапарт, може здравата да пострада. Затова Кутузов е отбягвал генерално сражение доколкото е можел.

Но едноокият лисугер е разбирал, че кресльовците, които не вникват в смисъла на събитията, също са прави посвоему. Та нали не всеки има мозъка на велик пълководец.

Обществото роптаело. А и армията се гневяла. Старците мърморели: какво, да се сврем по зимните квартири ли? Тръгнали слухове. Обвинявали Кутузов в страхливост. Това можело да завърши с отстраняване от длъжност. На мястото на Кутузов царят можел да постави храбрец, който несъмнено щял да се хвърли в бой и в този бой да прекърши не само собствения си врат, но и на цялата армия. Затова, за да отклони обвиненията в нерешителност и страхливост, Кутузов влиза в битка пред портите на Москва. Избира мястото край село Бородино, край малката река, наречена с толкова необичайно, странно и зловещо име — Война.

През този страшен ден са пролети реки от кръв. На едно доста тясно поле в смъртна схватка влизат ЧЕТИРИ МИЛИОНА войници. 1200 оръдия от двете страни от зори до мрак изригвали гюллета и картеч. Били убити и осакатени над 100 000 души и не по-малък брой коне.

И Бонапарт, и Кутузов обявяват Бородинската битка за своя победа. Като погледнем тази месомелачка от XXI век, признаваме, че битката е завършила на същите позиции, на които е и започнала. Нито едната страна не е успяла да повали другата.

Но защо Кутузов е обявил това сражение за своя победа?

Защото Бонапарт не е успял да победи руската армия и да принуди Русия да капитулира. Като изнесъл сражението край портите на Москва, Кутузов се е подсигурил срещу упреци в страхливост и си е осигурил възможността да продължава да действа както смята за нужно.

След сражението Кутузов решава да не рискува повече, да не продължава битката и на другия ден. Отбихме номера, стига толкова. Той дава заповед за изтегляне, като оставя Москва на французите. Ясно е, че Бонапарт е обявил тази битка за своя победа. Че как иначе: имало е сражение, след което руснаците са предали Москва…

Армията на Кутузов се изтегля към Москва, прекосява я и продължава на югоизток. Бонапарт завзема Москва. А Кутузов, след като се е отървал от преследването, поема на ЗАПАД!

Той извежда армията си южно от Москва и основава укрепен лагер югозападно от града. Тук Кутузов попълва армията си, подготвя я за нови сражения и не тревожи Бонапарт. Бонапарт се разтревожва сам. Кутузов се е озовал зад гърба му. Всеки момент той може да блокира всички пътища, които са свързвали армията на Бонапарт с Европа. Това никак не харесва на Бонапарт. И той решава да си тръгне.

Макар че зимата още не е дошла.

Макар че никой не го е гонил от Москва.

Марш-маневрата на Кутузов е блестящ пример за използване на стратегия на непреки действия: Кутузов с армията си просто стои в укрепения лагер и не прави нищо! А Бонапарт сам побягва от Москва!

И до днес обвиняват Кутузов, че е предал Москва. Тук говори психологията. Всички разбират ролята на Москва, но пропускат една съвсем незабележима подробност: по това време столицата на империята НЕ Е МОСКВА.

Предавайки Москва, Кутузов нищо не е рискувал. Управлението на държавата не е било нарушено нито за минута. Трябва да бъде упрекван не Кутузов, а Бонапарт. И до днес никой не е обяснил неговия странен избор: защо той е тръгнал към Москва, след като столицата е била в Петербург?

Като е дал на Бонапарт Москва, Кутузов е подготвил гибелта на огромната армия на завоевателя и е осигурил на руската армия победоносно движение чак до Париж и неговото завземане. А Париж е бил столица на империя. И не само това. Париж тогава е бил столица на цяла континентална Европа. Като е дал царицата, Кутузов е осигурил мата.

Тук е добре още веднъж да напомним разликата между Руската империя и Съветския съюз. Руската армия е пристигнала в Париж, не е заварила Бонапарт там и се е върнала у дома си.

А другарят Сталин, ако беше завзел Париж, при никакви условия не би си тръгнал от него доброволно.