Виктор Суворов
Последната република (164)

1

Добре си живеят придворните кремълски историци, които пишат за Втората световна война. Те имат достъп до всички съкровища на руските архиви, така че за тях не представлява никакво усилие да потвърдят и научно да обосноват своите хипотези и теории.

А всичките им теории се крепят на седем кита:

1. Съветският съюз изобщо не е бил готов за война с Германия.

2. Сталин ужасно се е страхувал от войната.

3. Сталин си е представял началото на войната като нападение на Германия над Съветския съюз и по никакъв друг начин.

4. Сталин не е замислял нищо лошо срещу Европа, поне през 1941 година.

5. Основната грижа на Сталин е била: да не даде на Хитлер повод, да спечели време и да отложи германското нахлуване с една година, а още по-добре — с две.

6. Разузнаването е докладвало на Сталин за подготовката за германско нахлуване, но той не е вярвал, защото се е страхувал да погледне истината в очите.

7. Сталин се е заобиколил с блюдолизци, които са докладвали само това, което вождът е искал да чува. А той е искал да чува само приспиващи новини.

Как се доказва всичко това?

Много просто — опирайки се на документи. Придворните историци вадят документите от архивите и ги излагат пред погледите на всички: ето! Любувайте се!

А документът е гранитна скала. Срещу едно листче, извадено от кремълското хранилище, са безсилни всякакви доводи. Тук трябва да вдигна на мачтата на ледоразбивача бяло знаме, да се призная за победен и да се предам на победителите.

През май 1985 година за пръв път успях да пробутам в пресата първите глави на „Ледоразбивачът“, а през 1988 година, сякаш в отговор на това, официалните съветски историци намериха един документ от огромна важност. На една страница, в седем изречения бяха изложени доказателствата на всичките седем постулата, върху които като нерушим монолит се крепи цялата история на съветско-германската война.

Този документ представлява донос, по-точно жалба от Берия до Сталин: „21 юни 1941 година…

Отново настоявам да бъде отзован и наказан нашият посланик в Берлин, който продължава да ме бомбардира с дезинформация за уж подготвяното от Хитлер нападение над СССР. Той съобщи, че това «нападение» ще започне утре… Същото предаде и генерал-майор В. И. Тупиков, военен аташе в Берлин. Този тъп генерал твърди, че три групи от Вермахта ще настъпват към Москва, Ленинград и Киев, като се позовава на своята берлинска агентура. Той нагло настоява да снабдим тези лъжци с радиостанция…

Началникът на разузнавателното управление, където доскоро действаше бандата на Берзин, генерал-лейтенант Голиков, се оплаква от посланика и от своя подполковник Новобранец, който също лъже, че Хитлер бил съсредоточил 170 дивизии срещу нас на нашата западна граница…

Но аз и моите хора, Йосиф Висарионович, твърдо помним вашето мъдро предначертание: през 1941 година Хитлер няма да ни нападне!“.

Този лист е истинска находка за сериозните историци. От този донос еднозначно следва, че Берия е подлизурко и глупак.

Още по-глупав в светлината на въпросния документ изглежда Сталин. Той „мъдро е предначертал“ действията на Хитлер поне за година напред. Заобиколил се е с лакеи, кретени и блюдолизци и ето че един от тях усърдно повтаря и подсилва сталинските идиотщини.

И то кога? На 21 юни!

Ето защо следващият им ден е бил такъв!

Този лист представлява уникална ценност, защото е единственото документално свидетелство, че Сталин не е смятал да воюва през 1941 година. А че самият Сталин не се е готвел да напада никого, се разбира от само себе си. Че не е очаквал нападение, личи от документа. Документът не е написан от Сталин, но е адресиран до Сталин и в него е изложена Сталиновата позиция. Та нали Берия, обръщайки се към Сталин, не е можел да изложи едно мъдро Сталиново предначертание, което не е съществувало!

Тази жалба на Берия неведнъж е цитирана от съветника на президента на Русия генерал-полковник Волкогонов, от шефа на Съюза на писателите на СССР Карпов, от армейски генерал Гареев и от други официални лица. Документът влезе в научно обръщение и бързо пресече държавните граници на Съветския съюз. Цитиран е обилно в научни разработки и публикации. Някой си анонимен тип, скрил се под името Виктор Суровов, също не пропусна да представи този документ на публиката като доказателство за пълната несъстоятелност на сталинското ръководство, като свидетелство за животинския страх на Сталин пред лицето на неизбежното вражеско нападение.

Мен пък ме измъчва едно учудване: защо толкова отговорни лица не са заподозрели никакъв фалш във въпросния „документ“?