Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Святое дело, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част втора

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 29.5

Издателство Факел експрес, 2007 г.

ISBN 978-954-9772-51-7

История

  1. — Добавяне

3

Официалната кремълска пропаганда набива в главите ни мисълта, че и народите на Съветския съюз, и самият Сталин са били напълно доволни от това положение, не са желаели и не са замисляли нищо друго: Хитлер е измъчвал Европа, а нашият народ е съзерцавал това с чувство на дълбоко удовлетворение.

Кремълските идеолози са разтръбили по целия свят, че в името на спасяването на собствената си кожа съветският народ е бил готов да даде на Хитлер всичко, което е можел: нищо че Европа е залята в кръв, стига да не закачат нас.

Идеологическата прислуга на режима цели десетилетия е набивала в главите ни мисълта, че народите на Съветския съюз са били толкова слаби, глупави и страхливи, че заради ден повече от презрения си живот са били готови на всякаква гнусотия, подлост, измяна и предателство. Че нашият народ е бил готов да жертва репутацията и принципите си, чуждата свобода и живот.

Разправят ни, че именно от стремежа да отложат войната или изобщо да я избегнат, да се скрият зад чуждите плещи и гърбове са се ръководели съветският народ и неговите вождове.

И ние сме свикнали с това. Такава трактовка на събитията отдавна вече никого не възмущава, никой не се стеснява от подобно обяснение и никой не се смущава от подобна подлост: че какво лошо има, спасявали сме си кожите!

Най-отвратителните дребни престъпници живеят на принципа: ти умри днес, а аз — утре. Този принцип понякога се тълкува превратно, в смисъл че дребният адаш изобщо не цени чуждия живот, но и своя не цени особено.

Това е неправилно тълкуване. Този принцип има друг смисъл: днес, за да отсрочи своята смърт, негодникът е готов да жертва когото и да е, чийто и да е живот, стига самият той да доживее до утре.

Но нали утре ще е нов ден и този принцип ще бъде използван отново. А после — пак и пак. Всеки ден. Докато може.

За хората, които управляваха Съветския съюз след Сталин, а сега управляват Русия, е много важно да превърнат народа в добитък. Добитъкът може да се държи в свинарник. Добитъкът се граби лесно. Добитъкът лесно се управлява. За оглупяването и омърсяването на народа съвършено открито се използват методите на Тухачевски.

Този велик стратег е смятал, че за да се управлява окупираната Русия, трябва цялото население на страната да бъде превърнато в подлеци. Всеки да мисли само за себе си, само за своето спасение. Всеки да живее според принципите на дребната престъпна пасмина. Самият Тухачевски е смятал себе си за окупатор на Русия, така е и писал за себе си в своите гениални творения. Главното за него е било хората да се отучат да мислят самостоятелно, да си вярват взаимно, да се стремят да помагат на приятели, братя, съседи.

Свръхмощната идеологическа машина на съвременна Русия работи по методите на Тухачевски. За да не позволят на хората да се обединят, на всекиго внушават: мисли само за себе си! Спасявай само себе си!

Методите да се възпитава в подлост са много, включително с примери от историята. Ето, казват ни, колко чудесно сме постъпили: дали сме на Хитлер да измъчва Европа, но пък ние сме отскочили встрани. Ето ви, граждани, пример за държавническа мъдрост.

Хитлер е изтребвал милиони хора в концлагери, а ние сме го снабдявали с всичко необходимо за продължаването на войната. Колко сме били хитри само.

Кремълската пропаганда съвършено съзнателно поставя руския народ и другите народи от рухналия Съветски съюз на едно ниво с дребните мошеници, с подлеците от най-долна категория.

Защото да разкъсаш съседни страни на части, да ги дадеш за роби на людоед само за да спечелиш време, за да отложиш часа на включването си във война или изобщо да се измъкнеш от нея — това е класически пример на използване на мъдростта на престъпния тартор: убийте когото щете, само ми дайте още ден.