Виктор Суворов
Последната република (190)

2

Разбира се, че не е критика.

Аз написах „Ледоразбивачът“ заради един въпрос. Този въпрос се намира в глава 26-а. Главите преди нея са само въведение. Написах главния въпрос на книгата с главни букви. За тези, дето разбират трудно, добавих: ето, това е главният въпрос. Помолих бъдещите си критици да не раздрънкват дребни оръжийца, а да хванат бика за рогата и да отговорят на главния въпрос. Сега просто заради принципа не повтарям въпроса — който е чел книгата, знае за какво говоря.

Та значи: в стотиците статии, в 47-те антиледоразбивачни докторски дисертации, които са ми известни до момента, в 32-те опровергаващи книги, в множеството теле– и радиопредавания нито един мой противник не отговори на поставения въпрос.

Ще кажа нещо повече: нито един дори не отвори дума за централния въпрос на „Ледоразбивачът“. Е, може ли всичките тези трудове да минат за критика, след като уважаемите ми опоненти са готови да спорят за какво ли не, само не и за най-важното, след като се заяждат само за дреболии, но със смел маньовър заобикалят главния въпрос?

И още нещо: щом водещи световни светила от институти и университети в Лондон, Париж, Тел Авив, Мюнхен, Рим, Вашингтон, Единбург, Бон, Москва, Берлин ето вече двайсет години не смеят дори да продумат за главния въпрос, поставен в книгата, не е ли това доказателство, че „Ледоразбивачът“ си е пробил пътя?

Ръкавицата е хвърлена. Наобикалят я учени синьори, мистъри, господа, панове и другари, плюят, ругаят, сипят проклятия върху клетата ми глава, обявявахме за опроверган, разбит, потопен, изпепелен, унищожен и сравнен със земята, но никой така и не посмя да вдигне ръкавицата. Отклониха се от битката господата генерали и маршали, министър-председатели, президенти и разузнавачи, журналисти и учени.

Правилността на всяка теория се измерва с нейната обясняваща сила. Моята теория разяснява много от нещата, които по-рано не се поддаваха на обяснение. Прочетете „Ледоразбивачът“ и ще намерите отговори дори на въпроси, които не съм засягал в книгите си.

Нека противниците ми не ме разобличават или търсят грешките ми. По-добре да намерят друго просто, разбираемо, логично обяснение на случилото се през 1941 година. Докато те не измислят друга теория, „Ледоразбивачът“ ще продължава победното си плаване.

Но писмата валят. И нови разобличители зоват на бой. Интернет е пълен с призиви: излез! Настояват пред телевизионни камери: нека поспорим!

Но за какво има да спорим, граждани? Вие сте, които трябва да приемете моето предизвикателство. Вие трябва да отговорите на онзи централен въпрос, който съм поставил в „Ледоразбивачът“, Ако не смеете да обсъждате най-важното, за какво има да спорим? А ако не сте чели „Ледоразбивачът“ и не знаете какъв е главният въпрос, поставен в него, тогава изобщо няма за какво да говорим.