Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (2)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Святое дело, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част втора
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 29.5
Издателство Факел експрес, 2007 г.
ISBN 978-954-9772-51-7
История
- — Добавяне
6
В Испания Сталин не е гасял вероятно огнище на втора световна война, а го е разпалвал. Според сметките на Сталин на страната на генерал Франко е трябвало да застанат Хитлер и Мусолини. И това почти се случва. Само че не точно така. Италия и Германия не обявяват война, вместо това изпращат в Испания оръжие, „инструктори“ и „доброволци“. Но официално остават настрана от войната.
Ситуацията е била доста проста: Великобритания и Франция се опасяват от засилването на Германия и Италия, затова трябва да тръгнат срещу Хитлер и Мусолини. Ето това е било нужно на другаря Сталин.
Но и това не се случва. Сталиновата пропаганда заклеймява „позорното“ поведение на Великобритания и Франция: как можете да оставате настрана! Как можете да запазвате неутралитет! Та там загиват деца!
Нашата любима страна току-що е преживяла глад, изкуствено организиран от комунистите. От глад са загинали милиони хора, най-напред са загивали децата. Но нашите пропагандисти не са си спомнили за това. Те не са забравяли само за страданията на испанските деца и са призовавали целия свят да се намеси. Но никой не е реагирал на тези призиви.
Великобритания и Франция били заклеймявани за равнодушието си лично от другаря Сталин. На 10 март 1939 година в отчетния доклад през XVIII конгрес на партията той изобличава: „Всъщност обаче политиката на ненамеса означава драговолно допускане на агресия, разпалване на война — следователно превръщането й в световна война“ (Й. Сталин. „Вопросы ленинизма“. М., 1945. Издание одиннадцатое, с. 570).
И след Сталин нашите пропагандисти не са могли да простят на Великобритания и Франция поведението им. „Политиката на «ненамеса» се оказа всъщност широко замислена диверсия против мира, политика на провокиране на втора световна война“ („История Великой Отечественной войны Советского Союза. 1941-1945“. Т. 1, с. 109).
Не, скъпи, другари. Тъкмо ненамесата на Британия и Франция в работите на Испания предотврати разразяването на втора световна война през 1937–1938 година, а през 1939–1945 тази най-страшна война подмина Испания.
А Сталин се убеждава: Европа не може да бъде подпалена откъм западните й покрайнини.
Какво да прави тогава? Отговорът е един: да я подпали откъм изток. Той изразява позицията си в кръг от най-близки съратници: „В интересите на СССР, Родината на трудещите се, е войната да се разрази между Райха и капиталистическия англо-френски блок. Трябва да направим всичко, та тази война да продължи колкото може повече с цел изтощаване на двете страни. Именно по тази причина ние трябва да се съгласим да сключим пакта, предложен от Германия, и да работим тази война, веднъж обявена, да продължи максимално дълго време“ (Реч на заседание на Политбюро на ЦК на ВКП(б) на 19 август 1939 година).