Виктор Суворов
Последната република (137)

2

И тъй (ако се вярва на Жуков), Тухачевски е настоявал да се готвим за война, да ковем оръжие, но „гласът в пустиня“ не е бил чут. Излиза, че нашата любима страна е дремела в непробудния си пацифизъм и не е ковяла оръжие.

Жуков, както винаги, греши. Още от 1927 година Съветският съюз не е строил нищо освен концлагери и военни заводи.

Ама разправят — Днепрогес^[1]!

Вярно. Имало е и Днепрогес. Строили са я, за да осигурят с енергия най-големия в Европа алуминиев комбинат. А алуминият е отивал за производството на бойни самолети и танкови двигатели. Така че Днепрогес не е изключение. Тя е чисто военно предприятие.

Съветският съюз е произвеждал толкова оръжие, колкото не е произвеждал никой в света. Заради оръжието в мирно време са били изтребени десетки милиони души. За производството на оръжие страната е платила толкова огромна цена, че кадровата Червена армия просто е отказала да воюва за тази власт и е изоставила из поля, гори и блата всичкото това оръжие.

А Жуков негодува: хем Тухачевски е настоявал да произвеждаме оръжие, но не са го послушали, не сме имали оръжие! „Като си спомняхме през първите дни на Великата отечествена война за М. Н. Тухачевски, ние винаги отдавахме дължимото на неговата прозорливост и на ограничеността на онези, които не са виждали по-далече от носа си, вследствие на което нашето ръководство не успя своевременно да създаде мощни бронетанкови войски, а ги създаваше вече в хода на войната“ („Воспоминания и размышления“. М, Олма-Пресс, 2003, том 1, с. 114).

Извънредно мъдрият Тухачевски бил предлагал програми за въоръжаване, но му пречел онзи, който „не виждал по-далече от носа си“. Но кой е той, този злодей, дето не щял и не щял да се въоръжава?

Намекът на Жуков се разшифрова лесно. Всички, които поне малко се интересуват от войната, знаят, че резолюциите върху безумните проекти на Тухачевски е пишел лично Сталин. Другарят Сталин значи е страдал от пацифизъм в тежка форма, той значи не е искал да чува воплите на Тухачевски в пустинята. Поради това значи „нашето ръководство не успя своевременно да създаде мощни бронетанкови войски, а ги създаваше вече в хода на войната“.

Песента, че в Червената армия преди войната не е имало танкови войски, пръв подхваща един човек на име Гьобелс. През 1943 година, когато Червената армия обръща хода на войната в своя полза и поема на запад, Гьобелс обяснява достъпно на добрите бюргери причините за необяснимите на пръв поглед победи на нисшата раса: просто руските маймуни копират германския опит. Примитивни същества, какво да ги правиш…

Обяснението се харесало. Станало популярно. След войната се повтаря безброй пъти. Харесва се и на задокеанските мъдреци: самите руски маймуни за нищо не ги бива, цялата си мъдрост са получили от германците… А ние, американците, разгромихме дори германците.

Нито в първото, нито в много от следващите издания на мемоарите на Жуков се съдържаха откровенията, че преди войната в Червената армия не е имало мощни бронетанкови войски. Но ето че тази късметлийка, дъщерята на Жуков, е намерила „първоначалния ръкопис“ и изведнъж се разбрало, че Съветският съюз е бил управляван от някакви дебили, които не са виждали по-далече от носа си, не са правели нищо за подготовката за война, та дори не са създали танкови войски. Наложило се те да се създават вече по време на войната…

Тиражите в чужбина моментално скачат. По-рано тези неща е говорел Гьобелс. Излиза, че не е лъгал. Ето, и Жуков казва същото: не е имало мощни танкови войски в Червената армия, наложило се е да ги създават по време на войната, т.е. да прилагат германския опит.

И тутакси списание „Родина“ се хвърля да защитава мислите на Жуков (т.е. на Гьобелс-Жуков): ето че автентичната истина за войната се разкри! Четете! Дори на учениците препоръчваме да вярват само на последните издания, като се започне от десетото, свереното с първоначалния ръкопис.

И маршалът на бронетанковите войски О. Лосик приглася ли, приглася: ето, едва сега се разкри истината!

Другарю маршал на бронетанковите войски, настоятелно ви препоръчвам да прелистите „Учебник на донаборника“. В него историята на развитието на съветските танкови войски е изложена кратко и напълно достъпно дори за маршали. Сигурен съм, че на маршала на бронетанковите войски ще му бъде интересно да научи нещичко за танковете.

На главния редактор на списание „Родина“ препоръчвам още веднъж да прочете откровенията на Жуков, че преди войната не сме имали мощни танкови войски, а после да прелисти три страници в същата книга…