Виктор Суворов
Последната република (10)

3

Но и това не е всичко. Ако няколко дена преди парада Жуков внезапно е бил заел мястото на Сталин, а Рокосовски — мястото на Жуков, щяло да трябва спешно да викат от Германия заместника на Рокосовски генерал-полковник К. П. Трубников.

И ако Щеменко е писал лъжи, не само Рокосовски е трябвало да се противопостави на версията му, но и Трубников: Рокосовски замина за Москва, а аз останах да го замествам на място. Имам шест армии и седем отделни корпуса в Германия и Полша. Не щеш ли, в последния момент — зарязвай всичко, хуквай за Москва, за да застанеш начело на колоната на Втори Белоруски фронт…

Но Трубников не е протестирал. Защото не е зарязвал в последния момент на произвола на съдбата войските си в Германия и Полша. Той ясно е знаел своите парадни задължения още през май. Пристигнал е в Москва заедно с Рокосовски и още от първия ден на подготовката за парада е отговарял не за войските в Германия и Полша, а за парадната колона на Втори Белоруски фронт.

С една дума: на 24 май 1945 година Сталин е взел решение за провеждането на парада, веднага е разпределил главните роли и повече не е променял решението си. Няколко дена преди парада не е имало никакво преразпределение на ролите. А от това следва, че Сталин поначало не е определял място за себе си в парада.

Срещу версията на Щеменко би трябвало да протестира и самият Жуков. Той ревниво е следял всички изказвания на бившите си съратници, безпощадно ги е громял, в случай че трактовката на събитията не съвпадала с неговата. Публично е заклеймявал и изобличавал маршалите на Съветския съюз Голиков, Соколовски, Конев, Чуйков, адмирала от флота на Съветския съюз Кузнецов и много други.

Книгата на Щеменко излиза една година преди мемоарите на Жуков. Четели са я всички офицери, генералите и адмиралите от Съветската армия и флот, както действащите, така и от запаса. Това е бил бестселърът на военната мемоаристика. Освен това Щеменко е най-близкият на Жуков генерал. Заради подготовката на държавния преврат през 1957 година са пострадали двамата: Жуков е свален от всички партийни и военни постове, Щеменко — от поста началник на Главното разузнавателно управление, същевременно от генерал-полковник го правят генерал-лейтенант и го запращат на длъжността заместник-командващ Приволжкия военен окръг. (Щеменко е бил генерал-майор само веднъж, и то само за по-малко от пет месеца. Званието му е присъдено през 1942 година. Тогава е бил на 35. Генерал-лейтенант е бил три пъти. Получава тези звания през 1943 1953 и 1957 година. Първия път — като знак за поощрение, другите два пъти — като наказание. Три пъти е бил и генерал-полковник: през 1945, 1956, 1966-а. А званието армейски генерал е получавал само два пъти — през 1945 и през 1968 година. За втори път става армейски генерал двайсет години след първия.)

След свалянето на Хрушчов, издигнал се на предишните висоти, Щеменко издава мемоарите си. Жуков ги четял, хвалел и цитирал. А е трябвало да се възмущава. Можело е и да не споменава за гафа със Сталин, но е трябвало да заяви: Щеменко ми е приятел, но истината ми е по-скъпа. Ето пише, че Сталин още на 24 май ми е наредил да приема парада, а не беше така. Сталин мислеше той да го приеме лично и едва 5–6 дена преди парада, кой знае защо, се отказа.

Но живият Жуков не е протестирал. Той напълно благосклонно се е отнесъл към версията на Щеменко, че още през май са били ясно определени задълженията на всички участници и не е имало никакви промени в последния момент, т.е. от самото начало Сталин не е претендирал за ролята на триумфиращ конник.

И едва двайсетина години след смъртта си най-великият пълководец на всички времена и народи изведнъж въстана срещу версията на генерал Щеменко.

Такова едно внезапно просветление в паметта на мъртвеца е много полезно за моите критици.

А за мен не е.