Виктор Суворов
Последната република (184)

7

Сега един въпрос: защо нашите научни светила мълчаха, когато Жуков сипеше приказки за страха на Сталин?

Нали можеха да затворят устата на тоя дърдорко само с един въпрос. Трябваше да го попитат: а ти, Георгий Константинович, защо не се възползва от страха на Сталин?

Да допуснем, че Сталин наистина се е страхувал от войната и Жуков е разбирал и виждал това. Ами трябвало е да подскаже на пъзльото: хайде, другарю Сталин, да изтеглим милионите тонове боеприпаси от границите оттатък Днепър. Тогава в случай на нападение просто ще смажем хитлеристите с артилерийски огън. Я колко снаряди имаме! А ако държим хилядите вагони с боеприпаси край границата, всичко ще бъде погубено и армията ще остане без снаряди и патрони. Нещо повече, хитлеристите ще пленят боеприпасите и ще ни ударят със собствените ни пленени танкове и оръдия.

Между другото, трябвало е да напише рапорт до Сталин с искане да проучи нещата и да накаже негодника, който е пращал огромни потоци боеприпаси към границата.

Трябвало е да подскаже на Сталин, че най-добрите съветски дивизии, корпуси и армии са съсредоточени в районите на Бялистокската и Лвовско-Черновицката издатина, т.е. намират се в мишеловки. Че те трябва спешно да бъдат изведени от там. Тогава е нямало да има грандиозни обкръжения в случай на внезапно нападение. Освен това е трябвало да поиска Сталин внимателно да разследва и да наложи сурово пролетарско възмездие на онези негодници, които са подлагали на обкръжение и разгром тези най-добри съединения и обединения на Червената армия.

Трябвало е да обясни на страхливия Сталин, че разположението на съветските летища е крайно неудобно. Те са близо до границата. Ето защо в случай на внезапно нападение германската авиация ще ги извади от строя, танкови клинове ще ги прегазят, след което ще ги използва германската авиация, която следва ударните танкови групировки. Германците ще използват нашите бетонни писти за излитане и кацане, нашите запаси от авиационен бензин и стотиците хиляди бомби срещу нашия народ и нашата армия.

Освен това, ако е бил честен човек, Жуков е трябвало да поиска незабавно разследване и наказание за онези, които са наредили летищата да се строят край границите.

Добре, летищата както и да е. Някой враг на народа решил да строи 254 нови летища в крайграничната ивица и в непосредствена близост до нея. Да строи. Но поне да не държи там авиацията. На някои летища е имало по 100–120 самолета! Удари ли ги германецът, нашите собствени самолети няма да успеят да излетят. Ако за излитането на всеки самолет са нужни по 30 секунди, колко време е нужно за излитането на 120 самолета от една писта? Ясно, нали.

Трябвало е, използвайки страха на Сталин, да подскаже на тоя пъзльо, че изобщо всички главни сили на Червената армия трябва да се изтеглят към линията на старата държавна граница и там армията да се постави в отбрана, като се използват укрепените райони по „Линията на Сталин“ като стоманен скелет, около който войските изкопават хиляди километри окопи и траншеи.

Трябвало е да се минират пътищата и мостовете и да бъдат наказани злодеите, които са наредили те да се разминират.

Трябвало е да се формират партизански отряди и групи и да бъде изобличен човекът, който е взел решение те да се разформироват.

Трябвало е спешно да се върнат на Днепър речните кораби от делтата на Дунав и белоруските блата. В една отбранителна война тяхното място е на Днепър, за да не се позволи на германците да форсират тази мощна водна преграда.

Трябвало е да бъде спряно формирането на въздушнодесантни корпуси. В една отбранителна война те не са нужни никому. Десантниците е трябвало да бъдат използвани в партизанските формирования. В случай на германско настъпление да се оставят в горите на заеманата от противника територия.

Трябвало е да се съставят планове за отблъскване на възможна агресия. А ако такива планове не е имало и Жуков не е бил способен да ги състави, инициативата е трябвало да бъде предавана в ръцете на нисшестоящите командири — командващите военни окръзи и армии, командирите на корпуси, дивизии, бригади и полкове: възможно е внезапно нападение от страна на Германия, ето ти района, ти си прави сметката как ще се отбраняваш.

Но Жуков не си е направил труда да състави планове за войната, а на всички нисшестоящи командващи и командири под заплаха от разстрел е забранил каквито и да било самостоятелни действия.

Жуков е действал в разрез с логиката и здравия смисъл. Именно той е изтеглил летищата към границите. Именно той е изпратил речните кораби там, където тяхното използване за отбраната на страната е било невъзможно. Именно Жуков е вкарал най-добрите съветски дивизии, корпуси и армии в мише ловки. Именно по негови заповеди на съветска територия са били строени летища, които веднага са били използвани от германската авиация. На тези летища по заповед на Жуков е било складирано всичко, което скоро се е стоварило върху Червената армия.

* * *

Какво излиза тогава?

Излиза, че Сталин за нищо не е виновен.

Нали Сталин не е можел от страх да разрушава своите укрепени райони. Не е можел от уплаха да издаде заповед да се разминират мостовете. Не е можел в паниката си да разформирова партизанските отряди, подготвени още в мирно време. Страхливците не се държат така.

И ако всичко това е било сторено, сторил го е само човек, който явно не се е страхувал от Хитлер.

А като такъв храбрец, след като си прочел „най-правдивата книга за войната“, се очертава само един човек…

Тъкмо той, храбрият, мъдрият, далновидният, трябва да носи отговорността.