Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Святое дело, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част втора

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 29.5

Издателство Факел експрес, 2007 г.

ISBN 978-954-9772-51-7

История

  1. — Добавяне

Глава 25
За какво са му били на Молотов Дарданелите?

Сталин като изключително крупен политик на нашия век водеше военнополитическа игра с исторически мащаби. Той знаеше, че сблъсъкът между социалистическия свят (СССР) и капитализма (Хитлерова Германия) е неизбежен. Този сблъсък фигурираше в неговите планове и трябваше да стане повратен в историята на човечеството, окончателно да реши въпроса „кой кого“ в световен мащаб. Сталин не се съмняваше, че ако моментът бъде избран правилно, въпросът ще се реши веднъж завинаги в полза на социализма.

В. М. Молотов

„Правда“, 22.06.1993

1

Междувременно предсказанията на Троцки започват да се сбъдват.

През май 1940 година Хитлер наистина насочва главните си сили на Запад, а Сталин решава да използва най-пълноценно преимуществата на своето положение. На 12 ноември 1940 година в Берлин пристига Вячеслав Молотов, глава на правителството и същевременно народен комисар по външните работи, дясна ръка на Сталин, вторият след Сталин човек в Съветския съюз.

Историците — роби на комунизма, пишат, че между Сталин и Хитлер не е имало никакви преговори за разделяне на сферите на влияние в Европа и Азия, че посещението на Молотов в Берлин е било част от борбата за осигуряване на безопасността на западните граници на Съветския съюз. Комунистите обясняват, че Германия е агресор, а Съветският съюз — миролюбива държава, така че между нас по принцип са невъзможни подобни преговори за разделянето на Европа и Азия, камо ли пък някакви спогодби. При това някак си забравят, че и Съветският съюз, и Германия са еднотипни държави с еднакъв обществено-политически строй и държавно устройство.

Ако през 1939 година те са могли да разделят Европа на сфери на влияние, защо през 1940 година да не са могли да продължат разговора?