Виктор Суворов
Последната република (159)

2

И ето че нашият познат няколко дни преди онзи съдбовен момент попада в 41-ва танкова дивизия… Номерът не е измислен. В номерацията на съветските дивизии е имало пълен ред: от 1-ва до 61-ва. Хитлер се е хвърлил във Втората световна война, имайки на разположение 6 танкови дивизии, а миролюбивият другар Сталин е приближил до неговите граници и 41-ва танкова дивизия, и редица други. Дълга редица. На въпросната река Западен Буг също край граничните стълбове се намирала 22-ра танкова дивизия. На 22 юни нейното военно градче, както и много други, също потънало в море от пламъци. Хиляди лейтенанти паднали убити, така и без да си вземат отпуска. От всеки сто до края на войната останали живи трима. В навечерието на войната другарят Сталин изпратил при границите наведнъж 70 000 млади, току-що завършили училищата офицери. От тях 3% са преживели войната.

Понеже не всички са загинали и понеже ги пратили там с десетки хиляди, след войната е имало кой да разкаже за случилото се. Техните разкази са учудващо еднообразни. В тези разкази всичко е еднакво: щом подписахме мира с Хитлер, мен ме взеха в офицерското училище, завърших го две седмици преди войната и — на западната граница, а на 22 юни — гръм от ясно небе.

Всеки желаещ може да събере много такива разкази. От множеството еднотипни повествования аз избрах именно това, защото момчето, за което става дума, след войната се е издигнало. Много високо.

Той е станал член на ЦК на КПСС, първи заместник-министър на отбраната на СССР, началник на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР; после — главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на държавите-участнички във Варшавския договор. Званието му е маршал на Съветския съюз. Казва се Виктор Георгиевич. Фамилното му име е Куликов.