Виктор Суворов
Последната република (38)

5

И тъй, за какво му е била на Сталин Испания? Защо Сталин е хвърлил на вятъра такива невероятни ресурси? Малки ли са били вътрешните ни проблеми? Какво ни е засягало нас дали Испания се ръководи от президент, крал, полковник, генерал, маршал или генералисимус?

Казват: Сталин е искал да потуши възможно огнище на втора световна война. Защо да го гаси? Сталин постоянно е повтарял, че за нас са изгодни ситуации, когато „капиталистите се ръфат като кучета“. Ами да си се ръфат!

Ако през девет земи в десета, далече от нашите граници в някоя капиталистическа страна е избухнала война, какво може да навреди това на нашето социалистическо отечество? Напротив, всички ще видят разликата: капиталистическата страна е в развалини, а социалистическият Съветски съюз процъфтява. Колкото по-зле за тях, толкова по-добре за нас.

Откога другарят Сталин се е загрижил по проблема за запазването на мира в капиталистическите страни? За какво му е било това?

Пък и в Испания не е имало никакво огнище на световна война. Географското положение на Испания е от удобно по-удобно. От Франция Испания е отделена с хребет. Може да се воюва само с Португалия. Но за това няма причини. Испания остава извън Първата световна война. Когато се разразява Втората световна война и в нея са въвлечени почти всички страни в света от Канада до Нова Зеландия, Испания отново остава извън войната. Така че Сталин не е имал причини да се тревожи през 1936, 1937 и 1938 година.

Казват, че нашите „доброволци“ са воювали в Испания срещу диктатурата, че са носели свобода на народа на Испания. Това звучи като прелестна мелодия. Но защо нашите „доброволци“ не са носели свобода на собствения си народ? Всички съветски „доброволци“ са вземали участие в изтребването на селячеството като класа в Русия, Украйна и всички останали „републики“. На техните щикове се е крепял антинароден режим. Ето пример с един „освободител“: В. А. Антонов-Овсеенко. През 1921 година той е бил председател на Пълномощната комисия на ВЦИК^[1] по борба с бандитизма в Тамбовска губерния. Под бандити тя е разбирала целия народ. Срещу комунистите в Тамбовска губерния се надигнали всички. Антонов-Овсеенко лично разстрелвал и лично сечал глави, опожарявал села заедно с хората, прогонвал населението на селата в блатата и бавно ги давел там.

По зверски похвати Антонов-Овсеенко плътно се доближава до самия Тухачевски. Заедно с Тухачевски той е подписвал заповеди за използване на отровни газове спрямо собствения му народ, за вземане на заложници и масовите им разстрели.

И ето че този военнопрестъпник се появява в Испания. Ура! Той е донесъл факела на свободата.

Антонов-Овсеенко и неговите съратници са носели свободата на испанския народ през 1937–1938 година, а през това време са били изтребвани хиляди техни другари в Съветския съюз. Много от „доброволците“, след като се връщат в родината на световния пролетариат, отиват под тежката пролетарска секира. Пръв — Антонов-Овсеенко.

Можели ли са тези хора да воюват за чуждата свобода, след като самите те са били роби и същевременно — палачи на собствения си народ?

Така че отпада обяснението, че в Испания нашите „съветници“ и „доброволци“ са воювали за свобода. Те не са могли да воюват за свобода, защото не са знаели що е свобода.

Странни хора сме ние: генералисимус Франко е ужасен диктатор, трябва да го мразим, трябвало е да се борим с него. А нали и у нас скоро се е появил наш генералисимус. Страната е хвърляла колосални средства и е проливала човешка кръв в борбата срещу тиранина Франко, а пък само през февруари 1938 година само в СевЖелДорЛаг^[2] са загинали повече хора, отколкото в цяла Испания през всичките години на управлението на Франко.

Управлението на генералисимус Франко завършва с това, че Испания без каквито и да било сътресения и революции влиза в Европа като свободна процъфтяваща държава. Защо тогава нашите борци са се втурнали да свалят такава власт?

Виж, ако бяха победили комунистите под ръководството на другарите от НКВД и Коминтерна, Испания нямаше да избегне терора. И нямаше да остане извън Втората световна война. И сега върху руините на комунизма слънчева Испания щеше да бъде нещо като слънчева Грузия от времената на Шеварднадзе — със съдрани гащи и с портрети на любимия вожд на всяко кьоше.