Виктор Суворов
Последната република (118)

5

Както и да манипулираш с числата, както и да цапаш с лайна съветските танкове, от кръглата нуличка в графата „Германски тежки танкове“ не можеш да се измъкнеш. И тази нуличка цели десетилетия не е давала мира на учените главички. И много от тях са се впуснали в научни търсения с надеждата да намерят каквото и да е, с което да прикрият тази нуличка.

Успехът се е усмихнал на изследовател, на когото аз предричам блестяща кариера. Той се казва Б. Л. Переслегин. Слисал е света с откритието: през 1941 година Хитлер е имал тежки танкове! Какви именно ли? Трофейни френски B-1bis!

Ура! Който търси, винаги намира!

Сензацията тутакси прекосява океана и предизвиква истинско ликуване в кръговете на сериозните историци. Има си хас: най-сетне се появява доказателство, че Хитлер все пак също издалеко се е подготвял за война.

И ето че Министерството на отбраната на Русия поръчва на сериозния историк от Чикаго серия статии за съветските танкове. И славният изследовател начаса изпраща на Министерството на отбраната на Русия огромни трактати за пълната неподготвеност на глупавите руски Ивановци за война, за пълното превъзходство на тевтонската раса.

И централният орган на Министерството на отбраната на Русия публикува всичко това.

Сред множеството удивителни открития на чикагския расист се съдържа и следното: „Излиза, че «митолозите», меко казано, се заблуждават, а техните опоненти са прави, като твърдят, че и към момента на нападението върху СССР хитлеристите са имали на въоръжение тежки танкове. И наистина, по съвкупно количество на тежките и средните танкове граничните войски на СССР са отстъпвали на германските“.

И тутакси далечният задокеански учен изпълнява химн на френските танкове B-1bis, които са били пленени от германската армия през 1940 година: „Въоръжени със 75-милиметрови и 47-милиметрови оръдия и бронирани на 60-мм по целия корпус, те са използвани под названието PzKpfw B1(f). Германците са пленили около 400 такива танка. Използвали са ги на Източния фронт, в частност като огнехвъргачни танкове“ („Красная Звезда“, 25.03.2006).

Още щом горното епохално откритие е публикувано в „Красная Звезда“, щафетата поемат сериозните задокеански историци. Тази система работи на принципа на двете огледала. Те се отразяват едно друго и създават илюзия за безкрайност. На Министерството на отбраната на Русия е изгодно да се позовава не на някакъв си Переслегин, а на задокеанския мъдрец: видите ли, по целия свят сериозните учени мислят така. А на американските изследователи им е изгодно да се позовават не на своя доморасъл чикагски познавач, а на Министерството на отбраната на Русия: руснаците сами признават, че са непълноценни, сами осъзнават пълното превъзходство на по-висшата раса и открито заявяват това пред целия свят. Този материал е получен от Москва! От първа ръка! От Министерството на отбраната на Русия.

След всяко прекосяване на океана сензацията набира сила. Започнало се е с малка статийка от частно лице, издигнало се е на нивото на официално мнение на отбранителното ведомство на Русия и сега се превръща в общоприета в целия свят, научно потвърдена истина.

Гражданино министър, докато германските тежки танкове бяха възпявани от всевъзможни продажни Переслегиновци и пригласящи им чикагски познавачи, аз мълчах. Още нашият класик ни предупреждаваше: и не спори с глупеца. Но щом подобни глупости дърдори централният орган на Министерството на отбраната, давайки храна на задокеански клеветници и мерзавци, позволете да ви посоча някои неточности.

Нека прочетем цитатите още веднъж — никакви споменавания, че на Източния фронт са били използвани част от тези танкове. От текста явно следва, че са използвани всичките 400. И то още от началото на войната.

Във Франция наистина са били произведени 36 танка B-1 и 362 B-1bis. Но не всички те са били пленени от германските войски и не всички са можели да се възстановят и ремонтират. От годните за по-нататъшно използване танкове от този тип германците са пленили 161. Някои от тях после са воювали и на съветска територия. Но тук са били не 400, а 12. И са се появили на съветска земя не през 1941 година, а през април 1942-а.

Ще се осмеля да доложа, гражданино министър, че с тези танкове е била комплектувана 223-а отделна танкова рота. Цяла папка материали за тази рота можете да изискате от германския военен архив във Фрайбург. Сигурен съм, че сред пленените германски архиви, които се пазят в Подолск, също може да се намерят много интересни неща. В случай че нямате време да се занимавате с архиви, препоръчвам ви „Encyclopedia of German Tanks of World War Two“. London. AAP. 1978. P. 214.

12-те танка от този тип аз не включвам в статистиката, защото спорът ни е за причините за разгрома през 1941 година. Ако на някого е изгодно да сравнява съветската военна мощ с техниката, която Хитлер е използвал почти година след началото на съветско-германската война, тогава 12-те трофейни танка B-1 трябва да се сравняват с онези, с които е разполагал Сталин на 21 юни 1941 година, плюс съветските тежки танкове, построени до април 1942 година.