Виктор Суворов
Последната република (51)

5

От момента, когато Хитлер идва на власт, личните пратеници на Сталин се опитват да убедят Хитлер в нуждата от братски съюз помежду им. Същевременно пратениците на Сталин във Варшава, Прага, Париж, Лондон плашат с германска опасност и призовават да се организира „колективна безопасност“.

Сталин клати лодката. Плаши Хитлер, че ще се съюзи с Британия и Франция, а Британия и Франция — че ще се съюзи с Хитлер.

Сталин навива Хитлер: ако не се съюзим, ще вдигна срещу теб цяла Европа. А на Европа внушава: Съветският съюз е ужасно слаб и ужасно плашлив — ако вие не започнете война срещу людоеда Хитлер, аз ще се принудя да се съюзя с него.

Получава се нещо като търг. Сталин подхвърля информация за контактите си с Хитлер във всички европейски столици. Там нараства безпокойството и се разгаря желание да не бъде допуснат сговор между Москва и Берлин. Започват преговори в Париж, Лондон, Прага… Информацията за това Сталин подхвърля на Хитлер: внимавай, ще те смачкам…

В онези години в Америка има много сериозно свръхпроизводство на селскостопанска продукция. Комунистите обичат да показват на възмутените зрители ужасни кадри: американски фермери изливат млякото на земята, изгарят посеви, убиват крави и засипват с хлор труповете им.

В Съветския съюз проблемът със свръхпроизводството се решава по-радикално. Части от Червената армия под ръководството на своите доблестни командири блокират цели райони. Селяните, които произвеждат най-много, заедно със семействата им посред зима биват натиквани в конски вагони и откарвани на хиляди километри в Сибир, на Урал, в Казахстан и там изхвърляни на студа насред голата степ. Тази грандиозна операция се провежда по заповед на Сталин. Непосредственото ръководство се осъществява от Молотов. Много години по-късно му задават въпроса: е, колко хора откарахте тогава в дивите райони? Молотов отговаря: „Сталин каза, че сме изселили десет милиона. Всъщност изселихме двайсет милиона“ (Ф. Чуев. „Молотов“. М., Олма-Пресс, 2002, с. 458).

В онези години в концлагер попада белоруският селянин Иван Солоневич. Той е един от малкото хора, успели да избягат първо от лагер, после — от страната на победилия пролетариат. Солоневич е оставил потресаващо свидетелство за преживяното от него. Ето неговата оценка за онзи период: „Съветският режим е организиран не за нуждите на страната, а за Световна революция. Нуждите на страната всъщност са му безразлични. Аз не мога да си представя по какъв друг начин би могла да се обясни и епопеята с колективизацията, и трагедията с лагерите. Но ако ги разгледате по този начин, целият съветски бит — и в дребните, и в гигантските неща — получава логично и изчерпателно обяснение“ („Россия в концлагере“. М, изд. „Москва“, 1999).