Виктор Суворов
Последната република (166)

3

От писмото излиза, че военният аташе в Берлин генерал-майор В. И. Тупиков бил докладвал по радиото някакви глупости на народния комисар по вътрешните работи другаря Лаврентий Павлович Берия. Тупиков нагло настоявал Берия да снабди с радиостанция неговата секретна агентура. Страховитият народен комисар на НКВД, кой знае защо, не изръмжал на самозабравилия се генерал-майор лично, а взел, че се оплакал писмено на Сталин: виж го тоя генерал колко е лош — лъжец и нахалник…

Жалват се оскърбените хора. Не мога да се справя сам — обръщам се към силния: застъпи се… Така хлапе се оплаква на майка си от съседския побойник. При това нарича лошото момче с какви ли не думи. По същата схема действа и могъщият генерален комисар по държавната сигурност: хленчи на Сталин, при което нарича генерала, с когото не може да се справи сам, тъпанар.

Нека видим: а на какво всъщност е разчитал Берия, какво е искал и какво е очаквал от Сталин? Надявал се е, че вождът ще смъмри наглия генерал, а на горкия Лаврик ще изрази съчувствието си? Или Берия е очаквал одобрението на Сталин: да не се дава радиостанция на нахалника!

Ами той е можел да не я даде и без нареждането на Сталин.

Всички, които са си имали работа лично с Лаврентий Павлович, говорят друго: Берия е превивал, пречупвал, мачкал и смазвал. Мразели са го, страхували са се от него. Той е укрепвал властта си над хората по много начини и с различни похвати. Един от най-простите е бил: прави всичко от свое име, без да се позоваваш на висшестоящи дори в случай че изпълняваш тяхна заповед. В онези далечни години, когато още не се е бил изкачил на главозамайващите кремълски висоти, Берия представял всички указания, пожелания и заповеди на висшестоящите само като свои собствени: слушай МЕНЕ! Това е МОЯТА воля! АЗ наредих!

Любимият лаф на Лаврентий Павлович бил: ще ви спукаме шкембето! Именно това обещал веднъж на генерал-полковник Н. Н. Воронов, след като в кабинета на Сталин някакъв междуведомствен конфликт бил решен не в полза на НКВД. А на армейски генерал Мерецков се заканил да му прекърши гръбнака. Между другото, не говорел празни приказки — замалко щял да го прекърши. Просто Господаря не позволил.

А във въпросния „документ“ виждаме един лигав Берия, който признава пред Сталин слабостта и пълното си безсилие.

Но и това не е краят на странностите.