Виктор Суворов
Последната република (80)

3

Той е знаел какво прави. Заради разделянето на Полша Великобритания и Франция са обявили война на Германия…

Тук ще спра за мъничко. Защото на това място от повествованието незабавно се включва още една кремълска песен. Изпълнявали са я много пъти и дует, и квартет, и многогласен хор. Ето соловото изпълнение на един от най-долните кремълски негодници. Той се е казвал Александър Сергеевич Яковлев. Чин — генерал-полковник. Авиоконструктор. Заместник-нарком по авиационната промишленост. Лауреат на Ленинска, държавна и шест Сталински награди. Референт на Сталин по въпросите на авиацията. Академик от Академията на науките на СССР. Убиец на най-перспективните направления в развитието на съветската авиация. Според определението на Марк Солонин: миши крал. (Подробности — в забележителната книга на Солонин „На мирно спящих аэродромах“.)

Ето арията на мишия крал: „Англия и Франция обявиха на Германия война. Обявиха я… Но не воюваха, въпреки твърде благоприятната за тях военна обстановка. Целият свят ден след ден очакваше кога най-сетне Англия и Франция ще започнат военни действия…“ („Цель жизни“. М., ИПЛ, 1968, с, 213).

Какви лоши хора, а: обявили война, а нищо не правят! Хем обстановката е благоприятна!

С това ще се съгласим. Но нека се опитаме да разберем и тези лоши хора.

Великобритания е имала малка армия, ориентирана преди всичко за защита на колониите. В онзи момент не е можело да се очакват от нея грандиозни победи. В същото време Великобритания е имала огромен флот. И флотът е воювал. Воювал е с такова напрежение, с каквото флотът на Съветския съюз не е воювал никога през цялата си история.

Хитлер е обградил Британия с подводници, които безпощадно са потапяли британските търговски кораби. Ето да си изберете от някои числа, отразяващи загубите.

През октомври 1939 година са потопени 21 британски търговски кораба.

През ноември — 73.

През декември — 79.

През януари 1940 година — 72.

През февруари — 45.

През март — 46.

През април — 58.

По-нататък — в същия дух.

Сумарната водоизместимост на загубените кораби скача по месеци: ту 158 хиляди тона, ту 226 хиляди, ту 189 хиляди, ту 214. Много бързо се събира милион. И продължава да се трупа. А нали всеки кораб е превозвал нещо. Нещо ценно. И жизненоважно за Британия.

Военният флот на Британия е хвърлен за защита на морските пътища, от които страната е зависела изцяло и тотално. От септември 1939-а до май 1940 година, т.е. за времето на така наречената „странна война“, британският флот загубва авионосеца „Корейжъс“ и линейния кораб „Арк Ройъл“, били са сериозно повредени линейните кораби „Нелсън“ и „Бархам“, крайцерите „Белфаст“, „Ажакс“, „Ексетър“, „Съфолк“. Няма да си припомняме ескадрените миноносци и останалите дреболии.

Кралският флот на Британия е понесъл огромни загуби, но е изпълнил двете главни задачи, заради които е бил създаден:

— първо, за да блокира германското транспортно корабоплаване в Атлантика;

— второ, и най-важното — да не позволи страната да бъде задушена от морска блокада.

Някой може да нарича тази война „странна“. Лично аз не виждам тук нищо странно: страхотен пердах. И германският флот си е изпатил лошо в този пердах. Ето картинки към текста:

На 9 април 1940 година британска подводница потопява германския крайцер „Карлсруе“.

На 10 април е потопен крайцерът „Кьонигсберг“. На 11 април много сериозно е повреден джобният линеен кораб „Лютцов“. До Кил го закарват на буксир.

Възстановяването и ремонтът му отнемат над 6 месеца. (Това не е онзи „Лютцов“, който са продали на Сталин, друг е. На млади години е бил „Дойчланд“. Но някой е подсказал на Хитлер, че няма да звучи добре, ако „Дойчланд“ бъде потопен. Затова са го прекръстили.)

На 13 април в района на Нарвик британският флот потапя осем германски ескадрени миноносеца и една подводница.

Ами на сушата? На сушата е било, общо взето, тихо. Как иначе? Франция е бухнала целия си бюджет в строителството на отбранителна линия покрай границата. Със следното разсъждение: когато започне войната, ще седим в укрепленията, няма да пуснем врага на своя земя. И ето я войната. А армията на Франция е готова само за това, за което са я подготвяли: за седене в укрепленията.

После Германия разгромява Франция. Но това е вече друга история.