Виктор Суворов
Последната република (122)

2

Т-35 са били изгубени не защото са били лоши, а защото някакъв велик стратегически гений, който не намерил време преди войната да разработи планове за контраудари, при нейното начало разкарвал безсмислено механичните корпуси из просторите на Украйна, докато не изразходвал всичкото гориво и моторесурси.

Че и за какви контраудари е можело да става дума? Нека разгледаме този въпрос върху примера с 34-а танкова дивизия. Можем да си представим границата между владенията на Хитлер и Сталин като две зъбчати колела: едното червено, другото кафяво. Червените зъбци са се впивали в германските владения, кафявите — в съветските. По остриетата на своите издатини германското командване е съсредоточило танкови групировки. По остриетата на своите издатини съветското командване съсредоточава своите много по-мощни танкови групировки.

Получава се така, че германските ударни съединения са се намирали северно и на сто километра източно от главната съветска групировка в района на Лвов. Тоест — в нейния тил.

Но и съветските войски са се намирали южно и на сто километра западно от германската групировка, т.е. също в нейния тил.

Едно толкова странно положение на германските войски е напълно разбираемо: хитлеристките генерали са се готвели да нанесат внезапен предателски удар в гръб на миролюбивия Съветски съюз и стремително да се придвижат на изток.

А защо съветското командване е действало буквално по същия начин?

На това сериозните историци са дали два отговора.

Първият: от глупост. Сталин и неговите генерали нищо не са разбирали, местели са дивизиите насам-натам без никакъв смисъл. Като играчи на шах, които местят фигурите, без да се замислят къде ги местят и с каква цел. Групировката съветски войски край западните граници стремително е била подсилвана и е набъбвала, но както ни казват, съветското командване не е преследвало никаква цел с това. Никаква идея, никакъв единен замисъл не са обуславяли разместванията на милионни армейски маси. Събирали са войските край границите, без да влагат никакъв смисъл в това. Просто така. Глупци, с една дума.

Втори отговор: за провеждане на контраудари в случай на германско нападение.

Първата реакция на този отговор е: ако Червената армия през първите дни на войната се е опитвала да нанася контраудари, от това изобщо не следва, че такива действия са били замисляни преди войната. Нека поразмислим: как отбраните съветски войски, съсредоточени в района на Лвов, Перемишъл, Яворов, са можели да нанесат контраудар, след като още в мирно време германските съединения са се намирали зад гърба им?

И ако такова разположение на войските е било избрано с мисълта за нанасяне на контраудари, къде са плановете за тези контраудари? Защо Жуков не ни е посветил в тези планове? Защо тези планове никога и на никого не са били показвани? И ако е имало такива планове, защо опитите те да бъдат реализирани са завършили с разгром на цялата кадрова Червена армия, със загуба на 20 хиляди танка и същото количество бойни самолети, на 4 милиона войници и на стратегически запаси в умопомрачителни количества? Кой е виновен за това? Кой е съставял такива идиотски планове? Какво наказание е понесъл стратегът, който е отговарял за плановете за войната? Престъпното отношение към задълженията му не буди съмнение. Защо не са го съдили?

На 22 юни германските войски нанасят удар и стремително тръгват напред, заобикаляйки с огромен завой чудовищните струпвания на съветски войски. По пътя на германските войски не е имало почти никого. Германските генерали успяват още първия ден да излязат на оперативен простор по всички главни направления. Това се случва именно защото някой гений е запратил основните маси войски по издатините на границите и главните групировки съветски войски веднага са останали в тила на настъпващите германски танкови колони.

Какво да се прави при това положение?

Имало е няколко варианта за действие.

Първи вариант. Войските на Червената армия да застанат в отбрана там, където ги е сварила войната. Германците са съсредоточили силите си на тесните участъци, но всъщност не са водели бойни действия по цялото продължение на границата. Не са имали сили за това. Те са напредвали на колони в тесните участъци. Ами добре, да си напредват! Когато основната германска ударна мощ се е отдалечила на изток, когато през мястото на пробива са потекли ешелоните на снабдяването и обозите, е трябвало мишеловката да щракне.

Съветското командване е имало примери за такива действия. По време на Зимната война на участъците северно от Ладога войските на Финландия са имали укрепления само на отделни направления. Навсякъде, където е било възможно, те са държали отбрана, а там, където е било налице явно превъзходство на Червената армия, са се отдръпнали и не са пречели съветските войски стремително да се придвижват напред. По поръчка на Агитпропа преди „освободителния“ поход към Финландия е била написана песента „Приеми ни, красавице Суоми“. Съветският поет в песента моли красавицата да отвори по-широко портите за скъпите гости. И красавицата постъпила точно така. Отворила ги широко. А когато червенозвездните танкове стигнали далече напред, финландците затворили гърлото на пробива. И толкоз. Горивото за танковете, кой знае защо, свършва бързо. И те спират. Артилерийските влекачи също. А по-нататък — въпрос на техника…

Точно така би трябвало да действа Червената армия през лятото на 1941 година. В една добра битка ние използваме силата на противника срещу него. Колкото е по-силен, толкова по-зле за него. Той нанася страшен удар не само с юмрук, не само с ръка, а с цялото си тяло, с цялата си тежест. А ние се отдръпваме. И цялата тази маса мускули ни подминава. В този момент можем и да му подложим крак, и да го фраснем хубаво по тиквата.

Именно така са действали финландците: колкото повече съветски войски настъпят в територията на Финландия, колкото по-надалече напреднат, толкова по-лошо за тях, толкова по-страшен ще бъде разгромът. И само на Карелския провлак не е било възможно тази тактика да се приложи. Защото отвъд „Линията Манерхайм“ се е простирал районът на страната, където е било съсредоточено почти всичко.

А в Съветския съюз земя колкото щеш. Напълно възможно е било да позволят на германците да се втурнат на известно разстояние напред. Например до Западна Двина и Днепър, после зад тях да затворят местата на пробива.

Имало е и втори вариант: германците настъпват на изток, защо тогава нашите войски да не ударят на запад? По междуречието на Одер и Висла.

Те са хвърлили малък брой танкове към необятните простори, а ние сме можели да пуснем огромен брой танкове към доста компактните територии, на които практически не е имало германски войски — те стремително са напредвали на изток. Можело е хубаво да се разходим из техните тилове. Но…