Виктор Суворов
Последната република (2)

2

През 1945 година С. Н. Маслов е бил майор, командир на кавалерийски полк. Познавала го е цялата армия. Познавали са го и в Кремъл. За него са се разказвали легенди. Именно него, майстора на ездата, Сталин поканил за инструктор. Не може да има спор, на майор Маслов се паднала трудна задача. Сталин никога не бил яздил. И възрастта му тогава била солидна — 65.

Това не е старост. Но не е и младост. Сталин водел пределно нездравословен начин на живот: изпълнен с цигарен дим кабинет, късане на нерви до среднощ и далече след среднощ, после трапеза в 4 сутринта в кръг от съратници. С обилно пиене и също обилно ядене.

Всичко това никак не помагало за укрепването на здравето. Нещо повече — той си бил сакат. Всеки, който е виждал Сталин отблизо, е обръщал внимание на физическия му дефект: „Толкова отблизо виждах Сталин за втори път в живота си. Машинално забелязах, че той държи лявата си ръка някак неестествено свита в лакътя“ (Маршал авиации Е. Савицкий. „Полвека с небом“. М., Воениздат, 1988, с. 298).

Когато гледате кадри от кинохрониката, обърнете внимание на физическия дефект на Сталин.

Трудностите се състояли не само в задачата един нездрав инвалид на пенсионна възраст да бъде научен виртуозно да язди. Майор Маслов трябвало първо да подбере кон. От една страна, такъв, който няма да е срамота да се покаже пред света. От друга — кротък и послушен, като се има предвид възрастта и инвалидността на ездача.

Маслов огледал конюшните на много кавалерийски полкове и дивизии. Имал именит консултант — заместник народния комисар по отбраната (т.е. заместникът на Сталин), командващия кавалерията на Червената армия, маршала на Съветския съюз С. М. Будьони. Майор Маслов избрал за Сталин бял арабски жребец. Тренировките започнали, но скоро свършили. Сталин паднал от коня и повече не го яхнал.

А самият кавалерист Маслов взел участие в Парада на победата. И то в едно доста рядко съчетание: и в историческия парад на 7 ноември 1941 година, и в историческия през 1945-а. Дори самият Жуков приел Парада на победата през 1945 година, но на 7 ноември 1941-а не бил на Червения площад. Рокосовски командвал Парада на победата, но и той не присъствал на Червения площад на 7 ноември 1941 година. И Рокосовски, и Жуков бранели Москва. Виж, Маслов имал късмет да участва и в единия исторически парад, и в другия. Точно затова по-късно му издали удостоверение на участник в Парада на победата под номер 1.

Полковник Маслов, неволен свидетел на гафа със Сталин, много е разказвал за войната, но е мълчал за този случай. И едва половин век след случката реши, че му е дошло времето. Та точно този негов разказ стана основа на многобройните публикации. Отначало авторите се позоваваха на спомените на Маслов, после престанаха, започнаха да публикуват материали за падането на Сталин като всеизвестен исторически факт, който не се нуждае нито от доказателства, нито от конкретен източник.

Разказите за падането на Сталин от арабския кон прехвърлиха границите на отечеството и зазвъняха из близките и далечните чужди държави. Отварям например британското списание „The Spectator“ (22 април 2006) и чета историята за арабския кон и непохватния Сталин.

Тези публикации са не просто упрек към моите неуместни заяждания и обвинение спрямо моите книги. Това е разобличаване и пълен разгром.