Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Святое дело, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част втора

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 29.5

Издателство Факел експрес, 2007 г.

ISBN 978-954-9772-51-7

История

  1. — Добавяне

6

Е, ами бронята?

На Т-26, както си спомняме, челото на корпуса е 16 мм, челото на куполата — 25 мм. Бронята на германския Pz-I е много по-тънка. Най-много 13 мм. Не е много по-добър и Pz-II. Максималната дебелина на бронята на всички Pz-II, произведени до март 1941 година, е 14,5 мм.

Всички Pz-III и Pz-IV, произведени до юни 1938 година, също са имали по-слаба броня от бронята на нашия Т-26 — максимум 15 мм.

От средата на 1938 година танковете Pz-III и Pz-IV са били произвеждани с броня, чиято максимална дебелина е била 30 мм. Това не е много повече от дебелината на бронята на Т-26.

Но 30 мм е било челото. А бордът на Pz-IVB и Pz-IVC е 15 мм. Произвеждани са до септември 1939 година.

Бордът на Pz-IVD е 20 мм. Те са произвеждани до май 1941 година включително.

Освен това трябва да имаме предвид два момента. Качеството на съветската броня е било по-високо. Всички Хитлерови офицери, като се започне от министъра на въоръженията А. Шпеер, признават това. В британския танков център Бовингтън са експонирани Т-34 и германска „Пантера“. След войната по тях е стреляно с много мощни корабни оръдия. През Т-34 снарядът е минавал като куршум от ДШК[1] през тенекиена кутия. Дупката е една. А при „Пантерата“ от пробойната в различни посоки плъзват ужасни пукнатини по метър и половина, раната е разкъсана, целият корпус е деформиран. Нашата броня е гъвкава, германската — крехка. Поради липса на много стратегически важни компоненти и преди, и по време на войната германските металурзи не са успявали да създадат броня, равна по качество на съветската. На нашия танк му заваряваш дупката, сменяш екипажа и повредените агрегати и апаратура и отново тръгваш на бой, а „Пантерата“, уцелена от същия снаряд, не е подлежала на ремонт.

Нека обърнем внимание и на формата. Корпусите и куполите на германските танкове са ъгловати — множество вертикални стени, почти, а понякога и изобщо без наклони. Като дъсчени кутии. А при нашите танкове, дори на най-„остарелия“ Т-26, челният вертикален броневи детайл е с минимални размери, а куполата е цилиндрична. По нея снарядът се плъзга. От 1938 година Т-26 е бил произвеждан с конична купола. Тя се уцелва още по-трудно. При същата дебелина на бронята това е давало по-висок защитен ефект от използваните четвъртити форми с вертикални или почти вертикални броневи детайли.

Т-26 е имал двигател с хоризонтално разположение на цилиндрите. Ето защо неговият корпус, особено кърмовата част, е бил нисък. Извисявали са се само достатъчно компактната подкуполна кутия и самата купола. А тях никак не е било лесно да ги уцелиш.

По време на Зимната война във Финландия облекли редицата Т-26 в допълнителни броневи екрани, дебели до 30 и дори до 40 мм. Така че сумарната дебелина стигала до 50 и дори до 65 мм. При това бронята се получавала разширена, което повишавало нейната устойчивост. Освен това снарядът трябвало да пробие отначало допълнителната броня, разположена под един ъгъл, после основната — под друг ъгъл. Със силите на германските 37-милиметрови танкови и противотанкови оръдия било невъзможно да се реши тази задача. Екранираният Т-26 издържал не само обстрела с 37-милиметрови оръдия от всякакви дистанции, но дори обстрел с мощно съветско 45-милиметрово оръдие от дистанция 400 метра.

Но дори ако сравняваме 30-те мм на НАЙ-ДОБРИЯ германски танк от 1941 година с 25-те мм на НАЙ-ЛОШИЯ съветски, разликата не е голяма. Това е все едно противокуршумна броня. Куршумът не може да пробие нито 25 мм, нито 30. А за противотанковия снаряд няма значение — 25 мм или 30.

За да „издържа“ на противотанков снаряд, бронята с дебелина 30 мм е била недостатъчна, а срещу куршуми е била излишно дебела. По-просто казано, НАЙ-ДОБРИТЕ германски танкове са носели излишно тегло, което не им е било нужно като защита от куршуми, но пък е било недостатъчно като защита от снаряди.

На клеветниците, които наричат слаба броневата защита на съветския танк Т-26, обяснявам: НАЙ-ОСТАРЕЛИЯТ съветски танк е бил защитен от противокуршумна броня, т.е. същата като на НАЙ-ДОБРИТЕ германски танкове от 1941 година. А разликата е там, че освен танковете Т-26 и другите танкове с противокуршумно брониране Сталин е имал и танкове с противоснарядно брониране. А ВСИЧКИ танкове на Хитлер през 1941 година са били само с противокуршумно брониране.

Бележки

[1] Едрокалибрена (картечница) на Дегтярьов и Шпагин. — Б.пр.