Виктор Суворов
Последната република (130)

2

Измислиците на американските умници се разпространяват по целия свят за сметка на военния бюджет на Русия. Тези измислици са хвалебствени само тук-там. Като въпросните откровения за квадратните мили на Курската дъга. Останалото е весел кодош за сметка на нисшата раса, дето за нищо не я бива.

Прекъсват ме: Министерството на отбраната няма нищо общо тук. Американците отдавна са взели под контрола си централния орган на Министерството на отбраната. Те публикуват в централния военен вестник на Русия каквото им харесва. Каква отговорност може да търсиш от министъра на отбраната на Русия и неговите подчинени? Трябва да се скараш на американците! На тях трябва да им излезеш насреща.

Добре.

Ще възразим на американците.

Граждани американци, чрез централния военен вестник на Русия вие се подигравате със съветските многокуполни танкове Т-28 и Т-35. Но през 1939 година Съветският съюз окончателно се е отказал от опитите да създава нови многокуполни танкове, след като е осъзнал пълната безперспективност на това направление. По онова време Америка изобщо не е имала танкови войски. Те са били създадени едва на 10 юли 1940 година. А на 28 август 1940 година Съединените щати пристъпват към създаване на свой многокуполен танк. През април 1941 година е налице първият резултат: опитен образец на среден танк M3. Производството започва през август 1941 година.

Самото название говори за нещо изключително тъпо. През първата половина на 1940-те години в САЩ освен средния танк M3 е бил произвеждан лек танк M3. И колесен двуосен бронетранспортьор M3. И полугъсеничен бронетранспортьор M3. И 75-милиметрово самоходно оръдие M3. И танково оръдие M3. И още десетки образци военна техника и снаряжение със същия индекс.

И така е било във всичко.

По онова време са имали лек танк М2 и среден танк М2, и бронетранспортьор М2, и едрокалибрена картечница М2, и 75-милиметрово танково оръдие М2, и 155-милиметрово оръдие М2. Винтовка М1 и танк М1, и 81-милиметрова минохвъргачка М1, и 76-милиметрово танково оръдие М1. А по мое време в САЩ имаше картечница М60 на танк М60. Сега вместо този танк отново имат М1. Ама не онзи някогашния, а един днешен…

Когато става дума за съветско оръжие, достатъчно е да назовеш индекса: БТР-60П, АКМ, ИМР. А ако говорим за американска техника, трябва и да дообясняваме за какво говорим. Но в разговор човек може бързо да се ориентира, в документи обаче… B2 на B2. Кое на кое е?

Но хайде да не се заяждаме с названията. Ето за какво ми е думата.

Думата ми е за американския танк M3, не за лекия, а за средния. За онзи, който е започнал да се произвежда серийно през август 1941 година. Тегло 27 тона. Екипаж — 6-има юнаци. Конструкция допотопна, крайно несполучлива. Някои смятат, че това е най-бездарно конструираният танк от Втората световна война. Категорично не съм съгласен. Това е най-бездарно конструираният танк на всички времена и народи. Въоръжението е разположено на три етажа. В корпуса на танка има 75-милиметрово оръдие „Пюто и Дюпон“ образец 1897 година с ъгъл на хоризонтално насочване само 32 градуса. Над него — купола с 37-милиметрово оръдие и картечница, а над нея — още една купола с картечница. Картечниците са образец 1919 година. Общата височина на танка е 312 сантиметра. Три метра. И кусур. Стреляш ли по него, не може да не уцелиш. Хем такъв жираф няма къде да се скрие. Бронирането му — слабо. Броневите листове закрепени чрез занитване. Относителният натиск върху земята — 0,93 кг на квадратен сантиметър. При съветските тежки танкове този показател е значително по-нисък — 0,78 при Т-35 и 0,77 при КВ.

Поради прекалено силния относителен натиск върху земята танкът M3 на завоите постоянно е затъвал в пясъка, в калта или в угарта. А без завъртане на целия корпус насочването на оръдието е било невъзможно.

Двигателят му е авиационен, звездообразен Wright Continental R-975. Крайно чувствителен към качеството на горивото и смазката. На последните образци, за да намалят що-годе изключителната склонност към самоизгаряне, са поставяли комплект от пет автомобилни двигателя с обща мощност 370 к.с. Гъсениците са гумено-метални. Те постоянно са се откачвали. Особено опасно е било да получат контакт с огън. В боя гумата е изгаряла и гъсеницата се е разпадала. Това чудо на танкостроенето е било произвеждано чак до декември 1942 година.

На харизан кон зъбите не се гледат. Червената армия е получавала тези танкове в качеството на въпросния кон. Съветските войници са наричали този шедьовър със съкращението СК — Самоходен кенеф. Или БМШ — Братската могила на шестимата. По никакви характеристики освен по изумителната си височина и прекомерното относително налягане върху земята M3 не е превъзхождал свалените от производство две години преди това наши Т-28 и Т-35.

Мястото на танка M3 заема малко по-малко уродливият „Шерман“. В Червената армия при евентуални престъпления гледали да не пращат танкистите в наказателни батальони. Пазели кадрите. Кадрите решават всичко. Хванатите в изнасилване на съотечественички кадри били изпращани да воюват на „Шермани“.

На „Шерман“, както и на M3, е бил поставен същият звездообразен авиационен двигател R-975. С този двигател „Шерманите“ са били произвеждани до ноември 1943 година. По-късно поради недостиг на авиационни звездообразни двигатели започнали да поставят на „Шерманите“ най-различни — от V-образен карбураторен (М4АЗ) до комплект от пет автомобилни (М4А4).

Граждани американци, вие ли ще наричате Т-35 и Т-28 остарели? Вие ли ще се кодошите с нас?