Виктор Суворов
Последната република (124)

4

Още по-добре е щяло да бъде, ако Съветският съюз не се е подготвял за война. Да разгледаме последствията от такива действия, по-точно — бездействия, с пример за танковите части, въоръжени с танк Т-35.

Ако Червената армия не се е подготвяла за война, вестта за вероломното нападение е щяла да свари основната маса Т-35 в родния им Житомир. Щяло е да има време поделенията да се вдигнат по тревога, без припряност да се извършат всички необходими работи, да се комплектуват поделенията, да се завърши ремонтът на неизправната техника, да се види накъде настъпва врагът, да се изпратят танковете в район, където би било най-удобно да се организира топлото посрещане.

Западно от Житомир се намира укрепеният район №7 — Новоград-Волинският. Още по на запад — укрепеният район №15 — Шепетовският. „Линията на Сталин“ тук е двойна. А зад Житомир е укрепеният район №1 — Киевският.

Житомир е на пътя за Киев. Рано или късно противникът е трябвало да мине оттук, така че не е било нужно да се ходи никъде. Можело е просто да останат на място и да посрещнат скъпите гости с огън от засади. Тогава щяха да видят какво значи да имаш 50 добре укрити тежки танка, които стрелят внезапно от пределно къса дистанция.

Можело е да пратят тези танкове на помощ на укрепените райони. Докато противникът е стигнел до първите укрепления, танковете е можело да се преместят към тиловете или фланговете на укрепените райони. Неизправните танкове е можело да се поставят в засади по вероятните пътища за придвижване, предварително окопани, грижливо замаскирани и обезпечени с пехотно прикритие и артилерийска подкрепа.

Дори напълно неизправните танкове е можело да се извадят от работилниците в Житомир и да се превърнат в неподвижни огневи точки, като така се подсили отбраната на града. А изправните танкове да се използват за действия от засада или за контраудари там, където противникът е успял да се вклини в позициите на укрепените райони или се е опитал да ги заобиколи откъм фланговете…

Но всичко е станало далеч не така, както би могло. Всички танкове Т-35 от 34-а танкова дивизия са били изгубени до 27 юни 1941 година, без да причинят на противника практически никаква вреда. През ноември няколко Т-35 са взели участие в боевете край Москва. Това са били танковете, събрани от изпитателния полигон и от учебните поделения. Всички те са се числели като учебно-бойни или учебни, т.е. техните двигатели, ходови части, въоръжение и всичко останало са били сериозно износени.

Когато един тенисист се намира далече от мрежата, той има време да схване накъде лети топката и да се втурне, за да я посрещне. Ако пък е досами мрежата, няма възможност да реагира на удара. Топката изсвистява покрай него и е безполезно да я гони.

Именно така германският удар е изсвистял покрай лвовската групировка съветски войски. (И не само покрай нея.) А великият стратег мъдро е наредил да го догонят и спрат. И ето че сега Министерството на отбраната под благия поглед на задокеанския мъдрец стоварва цялата вина върху нашия народ: виждате ли какви глупаци сте вие, руснаците! Танковете ви са били лоши. Бива ви да строите танкове, годни само за паради и изфукване.

Великият стратег не се е проявил бляскаво в шахматния мач от 1941 година. Че как, шахът му е бил лош. Ако му бяха дали гравирани фигури от слонова кост, тогава знаете ли каква класа е щял да демонстрира!