Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Святое дело, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част втора

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 29.5

Издателство Факел експрес, 2007 г.

ISBN 978-954-9772-51-7

История

  1. — Добавяне

6

Думата ни е за американските леки танкове М3 и М5. А за донските казаци си спомнихме само за да разберем чрез тях тактиката на избягване на сблъсък.

Американските и британските танкисти, които са воювали на леките танкове М3 и М5, може и да са чували едно-друго за казаците. Но не са имали и представа за тактиката им. Танкистите от XX век безспорно сами са стигнали до простата мисъл: ако противникът е по-силен, трябва да отбягваш сблъсък с него, но да бъдеш винаги близо до него. На безопасно разстояние. При цялата слабост на бронята и въоръжението си леките танкове са имали чудесната способност да не изостават от противника, а при нужда да отскачат на безопасно разстояние, без да приемат боя.

За пръв път тази способност се проявява ярко по време на сраженията в Северна Африка. Германците, осъзнали застрашаващата ги опасност, стремително отстъпват, а пъргавите M3 ги следват по петите и не им дават да си поемат дъх или да заемат междинни позиции, като смазват окончателно слабите и изостаналите…

После в хода на войната те така и действат: захапе и отскочи…

Всичко това е дори прекрасно, но ние говорим дори не за американските танкове, а за причините, довели до разгрома на Червената армия през лятото на 1941 година.

Не е ли време след лиричните отстъпления да се върнем към темата?

Време е. И аз това си мислех. Благодаря, че ме спряхте…

И тъй, американските автори за сметка на военния бюджет на Русия, чрез централния военен вестник на руската армия обясняват на света тези причини. Основната била: в Съветския съюз танковете за нищо не ги бивало.

Американските умници предлагат леките съветски танкове изобщо да бъдат зачеркнати от статистиката: каква полза от тях? Не стига, че са слаби, ами руските глупаци са решили да им слагат авиационни двигатели! Ами че това е идиотщина! „Авиационният двигател беше абсолютно неподходящ за танка!“ („Красная Звезда“, 25.03. 2006). Това откровение се пише с удивителна.

Ще си позволим плахо да възразим на задокеанските всезнайковци. Използването на авиационни двигатели е било масово явление в световното танкостроене в онези години.

Нека си спомним епохалния британски авиационен двигател „Мерлин“ и не толкова епохалния танк „Кромуел“, който е имал двигател „Метеор“. После ще се постараем да схванем каква роднинска връзка е имало между тези красавци.

А германците през 1945 година какъв двигател са поставили на своя „Маус“?

Но истински ненадминати царе на използването на авиационни двигатели в танкове са били американците.

Никъде другаде по света не е поставяно такова количество авиационни двигатели на танковете.

И е имало една разлика.

На съветските танкове са поставяли V-образни авиационни двигатели. За такъв двигател не е нужно високо силово отделение. Ако имате такъв двигател, достъпът до важните механизми и агрегати е достатъчно свободен.

Американците са поставяли на танковете звездообразни двигатели. Поради това без полза се е хабяла броня за високо силово отделение, целият корпус и силует са се получавали високи, уродливи, уязвими. Звездообразният двигател е имал още маса особености, които са били предимство на самолет, но крещящ недостатък на танк. Ако е трябвало да се смени свещ в долния цилиндър, е трябвало да се намери кран, да се отдели двигателят от корпуса, от силовата предавка, от захранващите системи и всичко останало, да се извади двигателят от корпуса, да се изпълни незначителната операция, после да се върне на мястото му.

Разликата е и в това, че Съветският съюз се е отказал да поставя авиационни двигатели на новоразработваните танкове преди началото на Втората световна война. През август 1941 година поради крайна необходимост, поради липса на танкови дизели, като изключителна мярка и само с личното разрешение на Сталин е било решено временно да се поставят авиационни бензинови двигатели на някои Т-34.

Веднага щом пребазирането на промишлеността е било приключено, щом производството на танкови дизели е било разгърнато на новите места, на тази практика е сложен край.

В Америка всичко е било точно наопаки. Там са поставяли авиационни двигатели на танковете практически до края на войната. Поради недостиг на звездообразни авиационни двигатели в редица случаи се е налагало да използват автомобилни карбураторни двигатели, а понякога и дизелови, но пак не специални танкови, а автомобилни с малка мощност.

В хода на войната, още щом в началото на 1942 година е бил възстановен работният ритъм на съветското танкостроително производство, всички средни и тежки танкове и всички самоходно-артилерийски установки на тяхна база, както и тежките артилерийски влекачи, са били произвеждани само с дизелови двигатели, и то не обикновени, а специални — бързоходни танкови.

Леките съветски танкове Т-60 и Т-70 са били произвеждани с автомобилни двигатели, които много успешно са употребявали нискокачествен бензин. През това време от Америка пристигат уродливи леки М3, средни M3 и М4, повечето с авиационни двигатели, които са изисквали употреба само на скъп високооктанов бензин.

И ето че сега американските мъдреци ни се присмиват.

И нещастният министър на отбраната на Русия не е в състояние да възрази. И цялото висше ръководство на Министерството на отбраната на Русия е подвило опашки: та какво можем да сторим, след като този материал ни го пращат от Америка?