Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Последната република (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Святое дело, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Последната република

Част втора

Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“

Първо издание

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Михаил Танев

Коректор: Венедикта Милчева

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 29.5

Издателство Факел експрес, 2007 г.

ISBN 978-954-9772-51-7

История

  1. — Добавяне

2

Образно можем да си представим тежките, средните и леките танкове като олимпийски медали: златни, сребърни, бронзови.

Постиженията в честната олимпийска борба могат да се оценяват по разни методики. Най-простата е да преброиш кой какви и колко медала е спечелил. После да сравниш резултатите.

Нека използваме тази методика за нашия случай. Ще смятаме тежките танкове за златни медали:

Съветският съюз — 770

Германия — 0

Сега да преброим средните танкове.

В Червената армия — 1400 Т-34 и 481 Т-28.

В германската армия на Източния фронт — 965 Pz-III, 439 Pz-IV и 250 самоходни оръдия на базата на Pz-III.

Общо сребро:

Съветският съюз — 1881

Германия — 1654

При това да не забравяме, че през юни 1941 година на съветско-германския фронт 264-те танка Pz-III са били танкове от първите серии. Те са били въоръжени с 37-милиметрови оръдия. Теглото им било под 20 тона. Кремълската пропаганда ги е записала в графата „тежки и средни танкове“. Но нито по въоръжение, нито по бойно тегло те не са били средни. Камо ли пък тежки.

Ако преценяваме справедливо, бройката на средните танкове трябва да бъде:

Съветският съюз — 1881

Германия — 1390

Така да е, ще запишем и танковете с 37-милиметрови оръдия в категорията на средните.

Но нека не забравяме, че най-модерните Pz-III с 50-милиметрови оръдия, както и Pz-IV и самоходните оръдия с късоцевни оръдия, нито по въоръжение, нито по бронева защита, нито по мощност на двигателите, нито по проходимост не са можели да се сравняват със съветските танкове — нито с Т-34, нито с Т-28.

В графата „средни и тежки“ официалните кремълски идеолози обикновено вписват и така наречените „35-тонни“ и „38-тонни“ танкове. Но онзи, който се интересува от войната, знае: тези танкове не са били нито средни, нито тежки.

Сега да видим как стоят нещата с бронза.

Червената армия е имала 10 026 Т-26, 7596 БТ, 3737 плаващи танкове Т-37А, Т-38 и Т-40.

А германската армия е имала 180 Pz-I, 746 Pz-II и 772 трофейни чешки танка. Общият брой на леките танкове:

Съветският съюз — 21 359

Германия — 1698

Дори да изключим от тази графа плаващите танкове, съветският превес в леките танкове пак е ДЕСЕТКРАТЕН. При това Pz-II, въоръжен с 20-милиметрово оръдие, и трофейните чешки танкове, въоръжени с 37-милиметрови оръдия, са били годни само за борба със съветските леки танкове. Pz-I, въоръжен с картечници, и за това не го е бивало. А 17 622-те БТ и Т-26 са можели да излязат насреща на ВСЯКАКВИ германски танкове от 1941 година.

Като цяло картината изглежда така:

По тежки танкове съветското превъзходство е абсолютно.

По средни — съществено качествено при известно количествено.

По леки — съществено количествено и качествено.

По плаващи — абсолютно.