Метаданни
Данни
- Серия
- Последната република (2)
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Святое дело, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Здравка Петрова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Адолф Хитлер
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Последната република
Част втора
Книга трета от трилогията „Ледоразбивачът“
Първо издание
Превод: Здравка Петрова
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 29.5
Издателство Факел експрес, 2007 г.
ISBN 978-954-9772-51-7
История
- — Добавяне
2
Образно можем да си представим тежките, средните и леките танкове като олимпийски медали: златни, сребърни, бронзови.
Постиженията в честната олимпийска борба могат да се оценяват по разни методики. Най-простата е да преброиш кой какви и колко медала е спечелил. После да сравниш резултатите.
Нека използваме тази методика за нашия случай. Ще смятаме тежките танкове за златни медали:
Съветският съюз — 770
Германия — 0
Сега да преброим средните танкове.
В Червената армия — 1400 Т-34 и 481 Т-28.
В германската армия на Източния фронт — 965 Pz-III, 439 Pz-IV и 250 самоходни оръдия на базата на Pz-III.
Общо сребро:
Съветският съюз — 1881
Германия — 1654
При това да не забравяме, че през юни 1941 година на съветско-германския фронт 264-те танка Pz-III са били танкове от първите серии. Те са били въоръжени с 37-милиметрови оръдия. Теглото им било под 20 тона. Кремълската пропаганда ги е записала в графата „тежки и средни танкове“. Но нито по въоръжение, нито по бойно тегло те не са били средни. Камо ли пък тежки.
Ако преценяваме справедливо, бройката на средните танкове трябва да бъде:
Съветският съюз — 1881
Германия — 1390
Така да е, ще запишем и танковете с 37-милиметрови оръдия в категорията на средните.
Но нека не забравяме, че най-модерните Pz-III с 50-милиметрови оръдия, както и Pz-IV и самоходните оръдия с късоцевни оръдия, нито по въоръжение, нито по бронева защита, нито по мощност на двигателите, нито по проходимост не са можели да се сравняват със съветските танкове — нито с Т-34, нито с Т-28.
В графата „средни и тежки“ официалните кремълски идеолози обикновено вписват и така наречените „35-тонни“ и „38-тонни“ танкове. Но онзи, който се интересува от войната, знае: тези танкове не са били нито средни, нито тежки.
Сега да видим как стоят нещата с бронза.
Червената армия е имала 10 026 Т-26, 7596 БТ, 3737 плаващи танкове Т-37А, Т-38 и Т-40.
А германската армия е имала 180 Pz-I, 746 Pz-II и 772 трофейни чешки танка. Общият брой на леките танкове:
Съветският съюз — 21 359
Германия — 1698
Дори да изключим от тази графа плаващите танкове, съветският превес в леките танкове пак е ДЕСЕТКРАТЕН. При това Pz-II, въоръжен с 20-милиметрово оръдие, и трофейните чешки танкове, въоръжени с 37-милиметрови оръдия, са били годни само за борба със съветските леки танкове. Pz-I, въоръжен с картечници, и за това не го е бивало. А 17 622-те БТ и Т-26 са можели да излязат насреща на ВСЯКАКВИ германски танкове от 1941 година.
Като цяло картината изглежда така:
По тежки танкове съветското превъзходство е абсолютно.
По средни — съществено качествено при известно количествено.
По леки — съществено количествено и качествено.
По плаващи — абсолютно.