Джордж Байрон
Писма и дневници (93)

До господин Мъри

„Когато сте в състояние да си съставите мнение относно ръкописа на господин Колридж^[1], ще ви бъда благодарен, ако ми го върнете, защото всъщност аз нямам право да го давам на никого. Имам много високо мнение за него и много ми се иска вие да го издадете. Ако не, ще се помъча да намеря други желаещи.

Писах на господин Лий Хънт и му съобщих за вашето желание да преговаряте с него, за което разбрах, когато се видяхме. Условията и сроковете оставям на неговите желания и вашата преценка. Ще ви кажа само, че това е най-сигурното нещо^[2], с което сте се хващали. Говоря ви като делови човек. Ако се обръщах към вас като читател или критик, щях да кажа, че неговата творба е нещо чудесно и красиво и недостатъците й само подчертават нейните забележителни достойнства.

Накрая за последното произведение — моето собствено^[3], за което ме е срам да говоря след гореспоменатите. Издайте го или не го издавайте — пукната пара не давам. Не го ли издадете вие, никой друг няма да го получи — аз винаги съм си го представял като част от сборника. Ако заслужава да се включи в четвъртия том, сложете го там и никъде другаде; ако ли пък не, сложете го в огъня.

Ваш Б.“