Джордж Байрон
Писма и дневници (81)

До госпожица Милбанк

„Най-малко вие можете да бъдете упрекната, че си въобразявате или че имате високо самомнение, защото малцина от тези, които познавам, притежават дори и половината от вашите основания за чувството на «превъзходство», което толкова се боите да покажете. Нито пък мога да си спомня една-единствена фраза, откакто нашата кореспонденция започна, която в някаква степен да е намалила мнението ми за вашите достойнства и уважението ми към вашите добродетели. Вие сте твърде несправедлива към себе си, като смятате, че «магията» се е развалила от по-близкото ни познанство. Напротив, именно това общуване ме убеждава в стойността на онова, което съм загубил или по-скоро никога не съм намирал. Трябва да призная, разбира се, че напоследък се създадоха някои обстоятелства, които доста облекчиха положението ми.

Сигурно ще ме сметнете за капризен и склонен към внезапни приумици. Вярно е, че аз не мога да съществувам без някакъв обект на симпатия, но пък съм и показал, че не съм съвсем безволев роб на импулсите си… Колкото и да съм слаб обаче (може би заслужавам и по-суров упрек), в склонността си да се привързвам (и тъй като в това отношение нашето общество не се различава много от обществото в другите европейски страни, би било доста трудно да я преодолея), в търсенето на свой «идеал», на съществото, на което ще поверя цялото щастие на бъдещия си живот — досега съм срещнал само две негови подобия. При първото бях твърде млад, за да имам някакви изгледи да го добия, а и последните събития показаха, че очакванията ми може би нямаше да се оправдаят, ако бях направил предложение на своя идол и го бях получил. Второто — единствената жена, която някога сериозно съм искал за съпруга — вече е отдала другиму сърцето си, а за трето подобие според мен е твърде късно. Ще приемам света такъв, какъвто е, още повече, че навсякъде под небето той ми изглежда един и същ (малко по-пламенен в Ориента — една смесица от леност и бурни страсти). Аз обаче нямам вяра във и не търся постоянство от чувства, които се основават на прищевки и на щастливо сходство на характерите, но без определени принципи. Доколко това важи и за мен понастоящем, не мога да кажа, пък и не съм имал време да мисля за това.

Сега съчинявам една друга поема, така да се каже, турска, като предишната, защото още не мога си освободя ума от Ориента. Пак е доста страшничка, но не чак толкова мрачна като «Гяур» (каква непроизносима дума), и за по-голяма яснота този път няма да е фрагмент. Действието се развива в Хелеспонта^[1] — любимото ми място за sejour^[2] (ако приемете ще ви изпратя един екземпляр). В нея има някои мюсюлмански думи, които ще ви натрапя като отмъщение за вашето «математическо и прочие превъзходство».

Кога ще се срещнем в града? Между другото нали няма да се изплашите, като ме видите, и няма да сметнете, че се готвя да се присъединя към всичките 1001 претенденти за ръката ви? Взел съм специални мерки да предотвратя тая възможност, макар че е много малко вероятно да стана някога Бенедикт^[3]. Всъщност (с едно изключение) от много години не съм срещал някоя Беатриче^[4], но тя няма желание да влезе в ролята си. Мисля, че с нея се разбираме отлично и сегиз-тогиз си говорим, без да даваме повод за слухове. Най-лошото, което може да се каже в случая, е, че аз бих, а вие не щете, поради което едва ли е възможно да пострадате; аз пък за себе си съм сигурен, че няма. Усетя ли, че сърцето ми не е достатъчно философски настроено, както в момента си мисля, просто ще се махна. Сега обаче ми се струва, че то има надежден щит — или поне е покрито с нова броня — и наистина отдавна имаше нужда от нея.

Дочух, че към списъка на неприемливите кандидати се е добавил още един и аз съм изпълнен със съжаление към него, защото знам, че е способен и че потеклото му гарантира остроумие и добър характер. Какви мрачни опустошения причинихте вие сред «нас, младежите». Имаме късмет, че Мадам дьо Стал публикува своето антисамоубийство^[5] в такова убийствено време — на всичко отгоре през ноември! Не съм го чел от страх, че любовта ми към противоречията може да ме доведе на практика до обратното. Познавате ли я? Не ви питам дали сте я чули. Езикът й е във вечно движение.“