Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Letters and Journals, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Юлия Стефанова, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- Деница Минчева (2013)
Издание:
Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници
Английска. Първо издание
Редактор: Марта Симидчиева
Подбор: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
ДИ „Народна култура“, София, 1985
Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927
История
- — Добавяне
До господин Мур
Месолонги, Западна Гърция, 4 март 1824 г.
„Скъпи Мур,
Твоите укори са неоснователни — получих две писма от теб и на две отговорих, преди да напусна Кефалония. Не съм се «усамотил» на някой йонийски остров, а съм затънал в работа, както могат да ти кажат гръцките пълномощници (ако са пристигнали). Не съм продължил да пиша «Дон Жуан», нито никакво друго стихотворение. Вероятно, както обикновено, ти съдиш от съобщения в разни вестници.
Когато дойде подходящият момент да принеса някаква полза, аз пристигнах тук. Казаха ми, че моето идване (заедно с някои други обстоятелства) е допринесло поне временно за делото. Едвам се отървах от турците един път и втори път от едно корабокрушение по време на пътуването за насам. На 15-и (или 16-и) имах апоплектичен или епилептичен пристъп — лекарите още не са установили точно, но и двете възможности са доста приятни. И тъй, моето здравословно състояние се крепи между двете мнения подобно на Мохамедовия саркофаг между магнитите[1]. Мога да ти кажа само, че едва не ме умориха при кръвопускането, понеже сложиха пиявиците прекалено близко до слепоочната артерия и кръвта много трудно можа да се спре, дори със стипцата. Май се оправям, макар и бавно. Но за вбъдеще моите проповеди ще бъдат като ония на архиепископа на Гренада — в случая «Нареждам на моя ковчежник да ви бъдат изплатени сто дуката и ви пожелавам малко повечко такт».
Колкото до събитията, препоръчвам ти да прегледаш донесенията на полковник Станхоуп и капитан Пари, както всички останали донесения. Има много работа — отвън война, отвътре смут. «Всяка седмица убиват по човек», като Боб Ейкърз в провинцията[2]. Техниците на Пари си отидоха от страх заради една кавга, в която участвуваха чужденци и някои местни жители — беше убит един швед, а един сулиот — ранен. Към този им страх се прибави и един силен трус. Тъй че, притиснати между сабите и земетресението, те се измъкнаха на бърза ръка, независимо от всякакви увещания. Един турски бриг заседна на брега и пр.
Ти, предполагам, издаваш нещо или обмисляш какво да издадеш. Чакам писмо от и за теб.
Сърдечно твой
Р.Ѕ. Кажи на господин Мъри, че завчера му писах и се надявам, че е получил или ще получи писмото ми.“