Джордж Байрон
Писма и дневници (28)

До Елизабет Бриджит Пигот

„Мила моя Елизабет,

Уморен от хазарт до четири часа сутринта два дена поред, вземам перото, за да попитам как Ваше височество и останалите ми познати от женски пол прекарват живота си в седалището на архиепископалното величие Саутуел. Знам, че заслужавам да ме нахокаш за моята нехайност, но през последните три месеца обикалям нагоре-надолу и ми беше невъзможно да изпълнявам задълженията си на кореспондент. Сега най-подир се установих на едно място за шест седмици и ти пиша, отслабнал както никога досега (не съм напълнял нито една унция^[1], откакто намалих теглото си) и в доста по-ведро настроение, защото в края на краищата Саутуел беше омразно място. Благодаря на св. Доминик, че се махнах оттам. На два пъти се намирах на осем мили от него, но не можах да си наложа пак да вляза в задушната му атмосфера. Впрочем и това място е достатъчно окаяно — един порочен хаос на хазарт и пиянство. Само комар и бургундско, лов, математика и нюмаркет^[2], конни надбягвания и буйства. И все пак е рай в сравнение с вечната скука в Саутуел. О, каква мъка е да не правиш нищо друго освен любов, врагове и поезия! Следващия януари (нека това остане entre nous^[3], моля те, защото моята майка-преследвач ще вземе да метне томахавката си по някоя от налудничавите ми идеи) тръгвам по море за четири или пет месеца с братовчед си капитан Бетсуърт, който командува «Татарин» — най-хубавата фрегата във флотата. Виждал съм много неща, защо да не видя и морския живот. Сигурно ще отидем в Средиземно море или до Антилските острови, или по дяволите и ако наистина има възможност за последното, Бетсуърт ще го направи, защото е получил двадесет и четири рани на различни места и притежава писмо от покойния лорд Нелсън, където последният казва, че Бетсуърт е единственият офицер от флотата с повече рани от самия него. Имам си нов приятел, най-прекрасният на света — един питомен мечок. Когато го доведох тук, ме попитаха какво смятам да правя с него, а аз отговорих: «Ще ви става колега» (Шерърд ще ти обясни значението на това изречение.) Отговорът ми не ги възхити особено. Тук стават безкрайни гуляи и тази вечер също една голяма и разнообразна група от жокеи, комарджии, боксьори, автори, пастори и поети ще вечерят с мене. Шарена компания, няма що, но те се разбират прекрасно помежду си, а колкото до мене, аз съм по малко от всичко освен жокей. Между другото оня ден пак паднах от коня. Благодари от мое име на брат си за неговия трактат. Написах 214 страници от един роман, едно стихотворение 380 стиха^[4], което ще излезе (анонимно) след няколко седмици с бележки, 560 стиха от «Бозуъртското поле» и 250 стиха от друго стихотворение в рими, освен това половин дузина други, по-малки неща. Стихотворението, което ще излезе, е сатира. A propos, в «Критикъл Ривю» ме хвалят до небето, а в едно друго списание ме хулят на провала. Казват обаче, че така е по-добре за продажбата на книгата. Поддържал се спорът и книгата не се забравяла. Освен това от критика никой не се е спасил — и най-великият, и най-нищожният. Затова го понасям философски. Странно, но двата противоположни отзива излязоха в един и същи ден и вътре в пет страници обиди моят порицател цитира само два стиха от различни стихотворения в подкрепа на мнението си. Най-добрият начин да очерниш някого е да цитираш дълги пасажи, така че да звучат абсурдно, защото обикновеното обвинение още не е доказателство. От друга страна, има седем страници хвалби, които са прекалено много за моята скромност.

Сбогом.

Искрено твой:

Байрон

Р.Ѕ. Пиши, пиши, пиши!“