Джордж Байрон
Писма и дневници (109)

До господин Мъри

„Преди два дни се върнах от Рим и получих писмото ви. Но ни знак, ни следа от пакета, изпратен по сър Стюарт, за който споменавате. Месеци минаха, докато до мен в Рим достигна пратката с “Приказките", но нищо друго не съм получил и може изобщо да не получа. Пощата, изглежда, е най-сигурното средство, и то само за писмата. От Флоренция ви изпратих една поема за Тасо^[1], а от Рим — третото действие на „Манфред“ и два портрета по д-р Полидори за сестра ми. Напуснах Рим и бързо се прибрах у дома. Пращайте писмата си тук, както обикновено. Господин Хобхаус отиде в Неапол. И аз щях да прескоча нататък за една седмица, ако не бях чул, че там бъка от англичани. Предпочитам да ги мразя от разстояние. Единствено някое земетресение или едно яко изригване на Везувия могат да ме принудят да се помиря с близостта им.

В деня преди да напусна Рим, видях как обезглавиха трима крадци. Церемонията — включително „маскираните“ свещеници, полуголите палачи, вързаните престъпници, черният Христос и неговата хоругва, ешафодът, войниците, бавното шествие, ситният барабанен бой и тежкото стоварване на брадвата, рукналата кръв и зловещата гледка на главите — всичко това е, общо взето, по-внушително от грубиянското и унизително мръсно „ново бесило“ и кучешките мъки на жертвите на английското правосъдие. Двама от тях се държаха доста спокойно, но първият умря в голям ужас и упорито се съпротивяваше. Особено потресаващо беше, че не искаше да легне. После пък вратът му се оказа прекалено дебел за отверстието и свещеникът се принуди да заглушава възклицанията му с още по-шумни призиви. Главата му отхвръкна, преди погледът да успее да проследи удара. И понеже се опита да отдръпне главата си, макар че я държаха напред за косата, тя бе отрязана близо до ушите. Другите две глави бяха отсечени по-добре. Този начин е за предпочитане пред ориенталския и (според мене) пред топора на нашите прадеди. Болката, изглежда, не се усеща много, а подготвянето на престъпника и ефектът върху зрителя са поразяващи и смразяващи. При първата гледка ми стана горещо, усетих жажда и започнах тъй силно да треперя, че едва можех да държа театралния бинокъл (стоях наблизо, но исках да видя всичко, защото поне веднъж човек трябва да види всяко нещо внимателно). Трябва със срам да си призная, че втората и третата екзекуция не ме разтърсиха така, което показва колко ужасяващо скоро претръпваме, макар че, ако можех, щях да ги спра.

Ваш и т.н.

Б."