Джордж Байрон
Писма и дневници (164)

До господин Чарлс Ханкок^[1]

„Отговорих доста надълго на вашето любезно писмо и се надявам, че сте получили отговора ми чрез господин Тиндал. Ще ви бъда също така благодарен, ако подсетите господин Тиндал, че ще му бъда задължен, ако прехвърли на моя сметка един запис от Комитета на стойност 100 долара — пари, които му отпуснах за тяхна сметка чрез агенцията на сеньор Корджиаленьо в Занте, когато той пристигна там през октомври. Смятам, че е справедливо упоменатият Комитет да плаща собствените си разходи. Записът ще бъде достатъчен, тъй като в момента господин Т. може да е затруднен да изплати сумата.

Също така заех на господин Блакет сумата петдесет долара и ще бъда благодарен на господин Стивънс, ако я внесе при вас на моя сметка от средствата на господин Блакет, с които в момента той разполага. Имам писмено съгласие за това от господин Блакет.

Тъй като все още има спешни нужди и, изглежда, нямат никакъв звонк освен моите пари, аз ще им стана ковчежник и пак ще помоля вас и господин Барф да изпратите по сигурен канал (ако е възможно) всичките долари, които може да съберете от всички шконтирани полици. Писах също така на Корджиаленьо за две хиляди долара, които съставляват в общи линии остатъка след писмото на господата Уеб и Компания — с което уредих полиците да могат да се изплатят и при Рансъм в Лондон.

Нещата вървят ако не добре, поне по-добре, внесе се някакъв ред и приготовленията доста напредват. Очаквам в най-скоро време да придружа войските в един поход, което ме кара още повече да се тревожа за банковия превод, тъй като «парите са мускулите на войната»^[2], а също и на мира, доколкото схващам, защото тук без пари мир няма да настъпи. Разбира се, и с малкото пари пак се върши добра работа, което е някаква утеха. Правителствата на Морея и Кандия ми писаха за още един аванс от собствените ми средства от около 20–30 хиляди долара, но засега се колебая (защото освен заема, който вече им дадох, се наех да плащам на сулиотите безвъзмездно, както и разни други неща) и ще почакам, докато получа писма от Англия.

Надявам се, че ще ми помогнете, когато кредитите пристигнат, иначе ще трябва да се обърна към Малта, а така ще се изгуби време и може да възникнат трудности. Разбира се, не искам да правите повече, отколкото е напълно угодно за вас и за господин Барф. Аз съм много добре и нямам причини да съм недоволен от отношението към мен или от състоянието на обществените дела — другите сами ще кажат за себе си.

Ваш…

Р.Ѕ. Почитания към полковниците Райт и Дъфи, към офицерите и цивилните. Поздрави на приятелите ми Мюъри и Стивънс, както и на Деладецима.“