Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Letters and Journals, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
Деница Минчева (2013)

Издание:

Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници

Английска. Първо издание

Редактор: Марта Симидчиева

Подбор: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

ДИ „Народна култура“, София, 1985

Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927

История

  1. — Добавяне

До Джон Хобхаус

29 юли 1810 г., Патра

 

„Драги Хобхаус,

Денят, когато кракът ми стъпи в Зея, беше свидетел и на моето отплуване отново в открито море, сред което имах удоволствието да видя фрегатата на слънчева и лунна светлина при пълно безветрие с мрачно увиснали платна. Преди да се развидели, влязох в Атика при Таскалио, откъдето изпратих хора в Кератия за коне. Десет часа след пристигането ни бях в Атина. Там ме посрещна милорд Слайгоу[1], а на другия ден официално ме посетиха господата Норт[2], Найт[3] и Фейзъкърли[4]. Слайгоу има бриг с екипаж от петдесет души, които не щат да работят, дванайсет оръдия, които не гърмят, и платна, които никой вятър не може да съживи освен обратният, а тогава пък не си знаят силата. На него му е омръзнало да се разправя с кораба, но някаква работа, която ще продължи шест месеца, му пречи да се раздели със скъпоценния си Ноев ковчег. Той настоява да дойде с мен в Коринт, макар че, както можеш да предположиш, вече най-сериозно ми се повдига от пътувания с компания. В неговата свита влизат един художник, един капитан, един преводач-подвеждач (който се боксира с художника) и освен тях разни безделници негодяи от английски произход. Трябваше да вземем общо двайсет и девет коня. Капитанът и драгоманът останаха в Атина да заколят няколко млади вола за екипажа, а маркизът с един дрипав турчин, който по-скоро е татарин, корабният дърводелец в качеството си на специалист по езиците и още двама слуги (един от които има колики), и двамата облечени в кожени бричове (термометърът показваше 125°!!![5]), ни последваха през планините, та и още по-надалеч. По пътя на бедния зографин, попаднал в тия «умерени» ширини, му се налагаше да се пържи най-малко по половин час, докато сътвори, както той се изразяваше, «някоя bellissimo sketche»[6] (извинявай за правописа на втората дума) на обкръжаващия ни пейзаж. Можеш също така да предположиш, че човек от сорта на маркиза не се чувствуваше твърде удобно на мястото си. Колкото до слугите, те, както и кожените им бричове, не се помръднаха до края на първия преход. С обичайната си находчивост Флечър успя в Мегара да си пъхне крака в един врящ чайник. В Коринт се разделихме. Маркизът пое за Триполица, а аз — за Патра. Дотук смешната част от моя разказ се отнася за други, а сега идва моят ред. Във Востица намерих моя възлюбен Евстатиос[7] готов да ме последва не само в Англия, но в и Terra Incognita, стига компасът ми да сочи нататък. Това беше преди четири дена, сега нещата малко се промениха. На другата сутрин видях милата душица, на кон, нагизден в гръцки дрехи и с благоуханни къдри, които се спускаха по очарователния му гръб, и за моя най-голяма изненада и за ужас на Флечър със слънчобран в ръка, да не би лицето му да изгори от жегата. Но независимо от чадърчето ние пътувахме в най-добро разположение, както би трябвало да изглежда, докато стигнахме в Патра и там Стране ни прие в новата си къща, откъдето сега ти пиша. На другия ден той отиде на посещение при някакъв проклет братовчед и на следния ден стана голям скандал. Стране ми каза, че съм го разглезил; аз не отговорих нищо. Детето беше буйно като необяздено жребче, а еничаринът на Стране ми рече да не се учудвам, защото той бил премного грък, за да не е неприятен. Мисля, че никога през живота си не съм се старал толкова да угодя на някого и тъй зле съм се справял. Нарочно избягвах всичко, което можеше и най-малко да го засегне. Някой беше казал, че оня, който се опитва да угоди, ще успее да угоди. Не знам дали е така, но съм сигурен, че на никого не е приятно, когато въпреки всичко не успее. Засега той се връща при баща си, макар че вече е станал доста по-хрисим. Раздялата ни беше крайно затрогваща, с толкова много целувки, че биха стигнали за един девически пансион, а прегръдките бяха предостатъчни да развалят репутацията на цяла област в Англия, да не говорим пък за сълзите (не от моя страна) и проявите на «Tenerezza»[8] също в излишество. Всичко това, плюс горещината, направо ме разсипа. Утре продължавам, а сега — в леглото, в леглото, в леглото. Младежът настоява да се видим утре, а резултатът от срещата ще научиш по-късно. Желая ти приятни сънища.

Втора част. 30 юли 1810 г.

Надявам се, че си спал добре. Аз само подремнах. В последните шест дни спя малко и още по-малко ям. От жегата доста съм почернял, да не говорим за Флечър, който направо е станал един ходещ въглен. Новият ми познат грък се обади три пъти и нашите отношения неимоверно се подобриха, честна дума, така и трябва, защото аз вече изчерпах способността си да угаждам, а тя, Бог ми е свидетел, и без това не е голяма. Господ да ми помага! Ще пътуваме заедно до Триполица и Атина! Не знам какво толкова му повдигна настроението — може да е от амониевите соли, които му дадох срещу главоболие, или пък от зеления сенник вместо онзи женски слънчобран. Каквото и да е, ние «възстановихме съотношението» (една нова фраза за тебе) на нашите чувства с голяма бързина. Не е ли смешно всичко това? Моля ти се, разправи го на Матюс. Той ще се развесели, като чуе как пътувам с моя татарин, с албанците, Буфо, Флечър и това мило παιδη[9], което подскача край мене. От Стране купих един жребец, който е много темпераментен, уверявам те, а също така и чудесна сбруя. За сметките ми с него ти казах, когато бях на «Салсет». Тук току-що пристигна от Занте хирургът на «Спайдър», който ще занесе това писмо в Малта. Надявам се, че ще те намери в добро разположение. Не можеш да си представиш колко приятен спътник си ти за мен и особено сега, когато те няма. Слайгоу ми каза някои неща, заради които бихме могли да си развалим отношенията, но това няма да стане и като доказателство за добрите ми намерения няма да ти кажа нищо, докато не се видим. Междувременно те умолявам да се държиш добре в изисканото общество. Негова светлост е много любезен и когато пресякох Коринтския провлак, той ми предложи да ме заведе в Дариен[10], но аз не пожелах, защото ти ме излекува от «лошите компании». Смятам след една обиколка на Морея да се върна пак в Атина, а оттам вече не знам къде ще се насоча. Вероятно в земята на Англите, Малта, Сицилия, Египет или Нидерландия. Предполагам, че си в Малта или Палермо. Аз се забавлявам много добре самичък — яздя, къпя се, потя се, слушам музикалния часовник на г-н Пол[11], гледам червените му бричове и т.н. Ходим у тях всяка вечер — ето и сега той играе на тапа със стария коджабашия[12]. Когато тези забавления ми омръзнат, мога да се скарам с моя грък или да се търкулна на дивана. Норс и Дарвин[13] бяха в Атина и надраскотиха всякакви нецензурности в стария ми апартамент, където Слайгоу, преди да пристигна, беше добавил към твоя Б. И.[14] едно «К» открая и пожеланията на Джаксън, Девил, госпожица Камерън и «Аз съм много нещастна, Сам Дженингс». Уолъс[15] е в затвора и искаше Слайгоу да даде гаранция за него пред флотските власти. Новината не е изненада за никого. Какво ще кажеш? Пиши ми от Малта, Средиземноморието или от Инглатера на адрес δ.χόνσολος Στρανέ[16] Почисти ли ми пищовите? Вечеря ли с «гинирала»? Моите почт. към църквата и вечен покой на тленните останки на Бол[17]. Как е шкиперът? Пил съм от неговото шери бренди, а ромът му разнасям из цяла Морея. Plaudite et valete[18].

Вечно твой Байрон“

Бележки

[1] Лорд Слайглоу — състудент на Байрон от Кеймбридж.

[2] Фредерик Норт — въодушевен почитател на гръцката култура. Основава университет в Корфу. Имал навик да ходи с класическа гръцка дреха, за което бил подиграван в Англия.

[3] Хенри Найт — състудент на Байрон от Кеймбридж.

[4] Джон Фейзъкърли (1787–1852) — английски учен-класик и археолог.

[5] 51.6оС. — Б.пр.

[6] Прекрасна скица (ит.). — Б.пр.

[7] Евстатиос Георгиу — грък, с когото Байрон се запознава вероятно когато посещава коджабашия Андреас Лондос във Востица през 1809 г.

[8] Нежност (ит.). — Б.пр.

[9] Дете (гр.). — Б.пр.

[10] Дариен — източната част на Панамския провлак.

[11] Имперският консул в Патрас (Патре).

[12] Коджабашия — титла на грък, заемащ висока длъжност в турското управление.

[13] Д-р Франсис Дарвин — син на автора на «Ботаническа градина» Еразмус Дарвин и чичо на Чарлс Дарвин.

[14] Съкращение на първата учена степен «Бакалавър на изкуствата»

[15] Вж. писмо до Огъста Лий от 26 април 1808 г. — Б.пр.

[16] Консулът Стране (гр.). — Б.пр.

[17] Александър Бол — губернатор на Малта, починал скоро след посещението на Байрон на острова.

[18] Ръкопляскайте и бъдете здрави (ит.). — Б.пр.