Джордж Байрон
Писма и дневници (9)

До Огъста Байрон

„Скъпа моя Огъста, получих милото ти писмо сутринта, тъкмо когато се нуждаех от утеха; може би не точно като тази, която е необходима на теб, тъй като аз не съм достатъчно възрастен или достатъчно загубен, за да се влюбя. Не, моите неволи са други, макар да събуждат по-скоро смях, отколкото съчувствие. Сигурно знаеш, сестричке моя, че аз съм най-злочестото създание^[1] в Хароу или може би в целия християнски свят: тъкмо се измъкна от някоя история, и веднага се забърквам в друга. И днес, точно тази сутрин, Добрият доктор ме обсипа с такива гръмогласни «йовации»^[2], че поне за пет минути разстрои цялата ми нервна система. Но въпреки че сегиз-тогиз с него имаме някои разногласия, общо взето, сме добри приятели, защото той е джентълмен. В него има толкова благост и нито капчица педантизъм, че не мога да не го обичам, и докато съм жив, с благодарност ще помня напътствията му. Той скоро си отива от Хароу, a propos, аз също. Неговото напускане ще бъде голяма загуба за училището. Той е най-добрият учител, който някога сме имали, когото истински сме уважавали и от когото сме се страхували. Всички които го познават, ще съжаляват за него. Казваш, че не познаваш приятеля ми лорд Делауеър. Той е доста по-малък от мен, но е най-добродушното, приветливо и умно същество на земята. Към всичко това се прибавя и забележителната му хубост (много ценно качество в очите на жените), която е дори прекалена за момче. В момента той стои доста ниско в ученическата йерархия не защото му липсват способности, а понеже е малък на години. Аз съм почти на върха и според правилата на нашето заведение той се намира под контрола ми. Толкова е добросърдечен обаче, че с нищо не може да ме подразни, а аз твърде много го обичам, за да упражнявам властта си над него. Ако случайно го срещнеш и се запознаеш с него, обърни му внимание заради мен.

Казваш, че скоро ще пишеш на благородната Вдовица. Тя се намира в Саутуел, едва ли трябва да те осведомявам за това. А сега, Огъста, ще ти открия една тайна. Може би ще ти се сторя непочтителен, но повярвай ми, моята обич към тебе стои върху по-здрава основа. Напоследък майка ми се държи с мен по такъв странен начин, че не само не изпитвам синовна привързаност, ами даже трудно сдържам неприязънта си към нея. Не че се оплаквам от липса на щедрост — не, тя винаги ми е давала достатъчно пари, дори повече, отколкото много от момчетата биха се надявали или желали да получат. При все това тя е толкова припряна, толкова нетърпелива, че аз се ужасявам много повече от идването на празниците, отколкото другите момчета се плашат от края им. По-рано ме глезеше, сега-точно обратното: за най-малкото нещо ми се кара по най-безобразен начин, а в последно време разправиите ни се увеличиха заради лорд Грей де Рутин, обект на искреното ми и съзнателно презрение. Тя иска от мен да й обясня причините за моята неприязън към него, което никога няма да направя и ако изобщо реша да ги открия някому, бъди сигурна, мила моя Огъста, ти ще си първият човек, който ще ги научи. Освен това тя настоява да се сдобря с него и един път се изрази така особено, че аз почти повярвах, че благородната Вдовица е влюбена в него. Дано да не е, защото той е най-неприятният човек (според мен), който някога е съществувал. Посети ни веднъж през последната ми ваканция. Тя ме заплашваше, бесня, моли ме да се сдобря с него, понеже ме обичал и сам го искал, но моите причини са толкова основателни, че нищо не можа да ми подействува и аз не пожелах нито да говоря, нито да стоя в една стая с него, докато не си отиде. Без съмнение това изглежда странно, но ако моите съображения се знаеха, което никога няма да стане, освен ако нещо не ме принуди, поведението ми щеше да бъде оправдано, Тъй че ако тия двамата ще ме тормозят по такъв начин, хич няма да го търпя. Ти, Огъста, си единствената ми роднина, която се отнася с мен като с приятел. Ако и ти ме изоставиш, няма да имам никого, когото да обичам, освен Делауеър. Без него Хароу ще се превърне в пустиня И би ми било много неприятно да стоя там. Искаш да изгоря писмата ти. Честна дума, не мога да направя това, но ще се погрижа, да станат невидими. Ако ти обаче изгориш някое мое писмо, страшно ще се ядосам. Пази ги, докато се видим. Делауеър и аз сме в известна степен роднини, защото един от прадядовците ни по времето на Чарлс І се оженил за жена от тяхното семейство. С Хартингтън, за когото ме питаш, сме в добри отношения. И нищо повече. Той е мек и кротък, обзет от блажена апатия, което някак отблъсква. Освен това е нечувствителен към обидите. Стига толкова за него. Да не ме издадеш на благородната Вдовица. Искам да се запозная с твоята лейди Гъртруд, щом като сте такива големи приятелки. Сбогом, моя хубава сестричке, пиши ми скоро.“