Джордж Байрон
Писма и дневници (63)

До Франсис Ходжсън

„Мили Ходжсън,

Ние не носим отговорност за начина, по който речите ни се представят във вестниците. Те винаги се предават невярно, а в тези случаи дори повече от обикновено покрай дебатите в Камарата на Общините същата вечер. «Морнинг Поуст» трябваше да каже 18 години. Но ти ще имаш възможност да прочетеш истинската ми реч, тъй както я произнесох, когато излезе в Парламентарния архив. Лорд Холанд и лорд Гренвил^[1], особено последният, ми направиха големи комплименти в изказванията си, както може би си разбрал от вестниците. Лорд Елдън и Хароуби ми отговориха. След събитието чух лично или от трети лица големи хвалебствия от различни министерски особи — да, министерски! — както и от опозицията. От последните ще спомена, само сър Бърдетс. Той казал, че това е най-хубавата реч, която бил чул от лорд, «бог знае откога». Вероятно симпатизира на моите чувства по въпроса. Лорд Холанд ми каза, че ако постоянствувам, всичките ще ги сложа в джоба си, а лорд Гренвил отбеляза, че строежът на някои от моите изречения напомнял много на Бърк! Но стига толкова суета! Говорих много дръзки неща със скромно нахалство, хулех всички и всичко и доста развалих настроението на Председателя. Ако повярвам на това, което подочувам, експериментът не е накърнил репутацията ми. Що се отнася до изпълнението, беше гръмогласно и гладко, може би мъничко театрално. Не можах да се позная във вестниците — нито себе си, нито другите. Цаних се при Грифитс^[2] и поемата^[3] ми ще излезе в събота. Хобхаус е тук, ще му кажа да ти пише. Засега нямам камък, но се страхувам, че това ще се превърне в един от житейските ми навици. Всички говорим за отиване в Кеймбридж.

Твой:

Б.“