Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Letters and Journals, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Юлия Стефанова, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- Деница Минчева (2013)
Издание:
Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници
Английска. Първо издание
Редактор: Марта Симидчиева
Подбор: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
ДИ „Народна култура“, София, 1985
Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927
История
- — Добавяне
До Дъглас Кинърд
Генуа, 21 май 1832 г.
„Драги Дъглас,
Правя всичко възможно да се измъкна, но пред мен има всевъзможни пречки, които ми създава това «безподобно женско племе»[1]. Тя е решена да жертвува себе си и да ми попречи да направя нещо добро, и всичко това без никаква причина. Роднините й, мъжът й (той действува пред папата и правителството да я накарат да се върне при него), всички настояват да се върне в Равена. Тя обаче иска да дойде с мен в Гърция. Без съмнение незаменимо място за посещение в момента. Разбира се, цялата идея е смешна, защото там всичко трябва да се пожертвува в името на нейната безопасност. Освен това в случая не става и дума за користни подбуди и затова всичко е много трудно, защото аз нямам контрол над нея и ако тя направи сцена (впрочем това доста добре й се удава) — ето ти още един романс, още една приказка за подведената и изоставена жена и изобщо още една Каролайн, и още една госпожа Байрон, и още една Гленарвън — всичко като преди. Няма друг мъж като мен, който толкова да е дал на жените, а всичко, което съм спечелил, е репутацията на човек, който се отнася жестоко с тях. Все пак ще направя, каквото мога и още не съм загубил надежда. На баща й разрешиха да се върне от политическо изгнание, но при условие, че доведе и дъщеря си. Ако я напусках заради друга жена, щеше да има някакво основание да се оплаква, но когато един мъж чисто и просто иска да се захване със сериозна работа в името на добра кауза, този женски егоизъм е наистина непоносим.