Джордж Байрон
Писма и дневници (129)

До господин Мъри

„Господин Хопнър ми даде един екземпляр от парижкото, издание на «Дон Жуан», който, както сам ми каза, се четял в Швейцария от пастори и дами с голямо одобрение. Във втората песен променете 49-а строфа по следния начин:

«Усоен здрач като лилав воал

Се спусна над безкрайните талази.

Да бе се вдигнал, би се провидял

Ликът зловещ на злобата

(На тази, която тихо, с образ прежълтял

Към бедните нещастници прилази;

Дванайсет дни те бяха във пастта

На злия страх — сега дойде Смъртта).»

Последните осем дни боледувах от малария терциана, която хванах, когато яздих по време на гръмотевична буря. Вчера имах четвърти пристъп. Последните два бяха много остри, а преди първия и последния повръщах. Тази треска е от времето и от мястото. Чувствувам се слаб, но не съм зле, когато нямам пристъпи, освен че съм общо отпаднал и имам главоболие.

Граф Гуичоли пристигна във Венеция и връчи на своята съпруга (която е тук отпреди два месеца заради здравето си и според предписанията на д-р Алиети) един документ с условия, режим по часове, правила за порядъчно поведение и пр. и пр., настоявайки да го приеме, но тя упорито отказва. Този договор изрично изключва мен от играта като необходимо предварително условие. Изобщо те имат големи разногласия и не знам какъв ще бъде резултатът накрая, още повече, че се съветват с разни техни приятели.

Снощи, докато графиня Гуичоли ме наблюдаваше как си вадя очите с «Дон Жуан», случайно се натъкна на 137-ата строфа от първата песен и ме попита какво означава. Рекох й: «Нищо, просто „съпругът ви пристига“.» Понеже го казах малко натъртено на италиански, тя се сепна уплашено и рече: «Боже господи, наистина ли идва», мислейки, че става дума за собствения й мъж, който беше или поне трябваше да бъде на театър. Както можете да си представите, ние се смяхме, когато тя разбра грешката си. Сигурно ще ви се стори забавно, както и на мен. Това се случи преди три часа.

Писах ви миналата седмица, но не съм добавил нито ред към третата песен, откакто ме хвана треската. Същото се отнася и за «Пророчеството на Данте». От първата творба са готови 100 октави, от втората — около 500 стиха, а може би и повече. Мур видя третата песен на «Жуан» във вида, в който беше тогава. Не зная дали треската ще ми позволи да продължа работата си върху двете неща, защото, казват, терцианата траела дълго. Прекарах я в Малта на път за вкъщи, а от маларична треска боледувах в Гърция предишната година. Венецианската не е много силна, но една от нощите изпаднах в делириум за един-два часа и когато дойдох на себе си, видях Флечър, който хлипаше от едната страна на леглото ми, а графиня Гуичоли плачеше от другата. Тъй че не ми липсваше внимание. Още не съм викал лекар, защото смятам, че лекарите могат да се справят само с хронични смущения — подагра и други подобни (макар че не могат да ги излекуват), тъй както хирурзите могат да наместват кокали и да церят рани — но според мен треските са извън възможностите им и се оправят само с диета и от самия организъм.

Мразя вкуса на хинина, но май скоро ще се наложи да го взема.

Кажете на Роуз, че някой в Милано (според господин Хопнър някакъв австриец) се е заел да отговори на книгата му. Уилям Банкс е под карантина в Триест. Скоро не съм получавал известия от вас. Прощавайте за лошата хартия. Нарязал съм я за случая. Каква е тази глупост със съда на Карлайл^[1]? Защо му дават възможност да се покрие с лаврите на мъченик? Така книгите му ще станат още по-популярни.

Ваш

Р.Ѕ. Както ви казах, историята с Гуичоли всеки момент ще гръмне по един или друг начин, но искам само да добавя, че без да се опитвам да влияя върху решението на графинята, от него зависят много неща. Ако тя се помири с мъжа си, ще ме видите в Англия по-скоро, отколкото очаквате. Ако ли пък не, ще се оттегля с нея във Франция или Америка, ще си сменя името и ще заживея тих и спокоен провинциален живот. Всичко това може да изглежда чудно, но аз забърках горкото момиче в голяма каша и понеже нито произходът, нито рангът, нито връзките й по линия на семейството и мъжа й не са по-нископоставени от моите, аз съм морално задължен да я поддържам изцяло. Освен това тя е много хубава жена — питайте Мур — и още няма двайсет и една години.

Ако тя се справи с тази история, а аз с терцианата, вероятно в някой от следващите дни ще намина към Албъмарл Стрийт, en passant за страната на Боливар.“